Определение № 2762 от 05.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3104/2023 г.

Делото е образувано по касационна жалба на К. В. К. чрез пълномощника адв. К. Б. срещу решение № 515 от 20.04.2023г. постановено по гр.д. № 1521/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение от 16.03.2022г. по гр.д. № 60/2021г. на Монтанския окръжен съд и вместо това е постановено ново, с което е осъден К. В. К. да заплати на В. Г. Г. 52 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, причинени с извършено на 5.12.2019г. престъпление по чл.134, ал.1, т.1, вр. с чл.128, ал. 2, вр. с ал. 1 НК по одобрено на 12.10.2020г. споразумение по н.о.х.д.№ 127/2020г. по описа на Районен съд - Кула, ведно със законната лихва, считано от 5.12.2019г. до окончателно изплащане на сумата. С определение № 2435 от 20.05.2024г. на настоящия състав на Върховния касационен съд е допуснато касационно обжалване на решението. Подадена е на 29.05.2024г. молба от ищеца по иска В. Г. Г., с която заявява, че на основание чл. 233 ГПК се отказва от спорното право, предявено по гр.д. № 61/2021г. на Окръжен съд-Монтана и моли за прекратяване на производството и обезсилване на постановените решения. Постъпила е молба от ответника по иска К. В. К., с която заявява, че при прекратяване на производството по чл. 233 ГПК се отказва от претенцията си за разноски. При съобразяване волята на ищеца за десезиране на съда с предявения иск и на основание чл.233 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че следва да бъде извършено обезсилване на постановените съдебни актове по спора и прекратяване на производството по предявения иск, както и на касационното производство. Разноски не се присъждат предвид заявлението на ответника. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.