Решение № 7990 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1396/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Сити кеш“ООД, чрез процесуален представител, срещу решение №10917/04.12.2025г. постановено по адм. дело №1921/2025г. на Административен съд–Пловдив /АС-Пловдив/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът - Е. Г. М., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Съображения за оставяне в сила на обжалваното решение излага и в писмена защита. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АС-Пловдив е отменил изричен отказ по молба вх.№3144 от 29.07.2025г., подадена от Е. Г. М., на „Сити кеш“ООД, да предостави на Е. Г. М. копие на носителите на личните й данни, вкл. договори за потребителски кредит с клиентски номер 1355163 за периода 24.07.2022г. до 24.07.2025г., и преписката е върната на „Сити кеш“ООД за предприемане на действия по молба вх.№3144 от 29.07.2025г., подадена от Е. Г. М., съобразно дадените от съда задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от влизането му в сила. За да постанови този резултат съдът предвид представения от ответната по делото страна отговор от 29.08.2025г. на заявеното право на достъп и право на преносимост от „Сити кеш“ООД до М. и заявеното в молба от 25.10.2025г. искане за евентуална отмяна на постановен частичен изричен отказ, обективиран в писма на дружеството от 29.08.2025г., относно непредоставяне исканите носители и документи е приел, че предмет на оспорване в съдебното производство е изричен отговор по молба вх.№3144 от 29.07.2025г. на жалбоподателката, в който отговор се сочат изрично кои лични данни на жалбоподателката се обработват без да се предоставят копия от носителите на тези лични данни. Съдът е счел, че в случая подаденото писмено искане до администратора на лични данни- „Сити кеш“ООД, има характер на заявление по см. на чл.37б, ал.1 ЗЗЛД с реквизитите по чл.37б, ал.2 ЗЗЛД, в частност че като предпочитана форма за получаване на информация при упражняване правата по чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента) е заявено и предоставянето на копие от сключения договор за кредит на изрично посочена електронна поща. Приел е, че подаденото от жалбоподателя искане от 20.12.2024г. е във вр. с упражняване правата по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, и съгласно §3 но чл.15 ОРЗД, вкл. предвид разрешението дадено с Решение от 04.05.2023г. по дело С-487/21 на СЕС, че ответникът като администратор на лични данни дължи при поискване предоставяне на копие от носителите на лични данни - в случая сключен договор за кредит като носител на информация за обработваните лични данни по см. на чл.15 ОРЗД, при липса на ограниченията по чл.23, §1 и §2 ОРЗД и липса на хипотезата на чл.12, §5, б.“б“ от Регламента. Съдът е приел, че с отказа на администратора да предостави копие от сключения договор за кредит е преградена възможността жалбоподателя да упражни правата, които му предоставя чл.15 от регламента и в този смисъл ответникът е лишил жалбоподателя от „правото на защита на личните данни“, което му предоставя чл.8, §1 от ХОПЕС, и е възпрепятствал същия да се възползва от правото му по чл.8, §2 от ХОПЕС, да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. При извършената проверка по реда на чл.218 АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В конкретния казус съдът е бил сезиран от М. с жалба срещу мълчалив отказ на „Сити кеш“ООД по нейно искане от 24.07.2025г., дружеството в качеството на администратор на лични данни, да предостави информация за обработваните лични данни на Е. Г. М., като предостави информация въз основа на какви конкретни се обработват личните й данни, предвид посочените от администратора цели на обработването, както и информация за начина на обработването им, като й бъдат предоставени копия от всички носители на лични данни (договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени лични данни) и бъдат предоставени всички включени между нея и „Сити кеш“ООД договори за потребителски кредит за периода 24.07.2022г. до 24.07.2025г. Поискано е договорите да бъдат предоставени на адрес в гр.Пловдив, а не както неправилно е приел АС-Пловдив на посочена електронна поща. Видно от доказателствата по делото цитирания отказ е обективиран в писмо, изпратено до искателя чрез „Български пощи“ЕАД (с пратка, непотърсена от получателя), в което е посочено, че е от длъжностно лице по защита на личните данни при „Сити кеш“ООД – П. Л., който документ е подписан от издателя Л. с електронен подпис. С разпореждане №8164 от 26.09.2025г. съдът е конституирал като жалбоподател Е. Г. М. и ответник в съдебното производство – „Сити кеш“ООД. Производството по делото е приключило след едно проведено на 06.11.2025г. ОСЗ при така конституираните страни. При неизяснен издател на оспорения акт, предвид изложеното от оспорващия в жалбата, че предмет на оспорване е частичен изричен отказ на „Сити кеш“ООД, обективиран в писмо, изпратено до искателя чрез „Български пощи“ЕАД, с искане за неговата отмяна, без да изпълни задълженията си по чл.158 АПК, съдът е приключил съдебното дирене и постановил решение без да установи издателя на оспорения акт и съответно да конституира надлежна страна в процеса във вр. със заявения от М. предмет на оспорване. По делото не е спорно, че „Сити кеш“ООД е администратор на лични данни по см. на чл.4 т.7 ОРЗД, но както се отбеляза по-горе процесното уведомление не е подписано от представляващия това юридическо лице, нито от друго лице в хипотеза на изрично прехвърляне на компетентност от администратора на лични данни по см. на ОРЗД. Не се установява от доказателствата по делото длъжностното лице по защита на личните данни по см. на Раздел 4, чл.37-чл.39 ОРЗД да разполага с компетентност да издава административни актове от името на администратора на лични данни по реда на Регламента, а това означава, че съдът е конституирал „Сити кеш“ООД като страна в съдебното производство, без това юридическо лице в качеството му на администратор на лични данни да е издател на оспорения пред първоинстанционния съд акт, който издател притежава процесуалната легитимация на страна в процеса. Предвид изложеното обжалваното решение на АС-Пловдив трябва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след като изпълни задълженията си по чл.158 АПК вр. чл.154 АПК установи кой е оспорения от Е. Г. М. акт, кой е издателя на оспорения акт, редовна и допустима ли е жалбата, като евентуално конституира надлежните страни в процеса и разгледа акта, предмет на оспорване за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 АПК на всички основания по чл.146 АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение