Определение № 2343 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1575/2026 г.

Производството е по реда чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. С. Д., чрез адв. Хаджирадева против Определение № 22/05.01.2026г. на Административен съд-Велико Търново, постановено по адм. дело № 1068/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Н. С. Д. срещу Заповед № КВ-462/28.11.2025г. на министъра на отбраната и производството по делото е прекратено. В частната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Твърди се, че оспорената заповед е самостоятелен административен акт, който може да бъде обжалван от засегнатия с него правен субект. Иска се отмяна на определението. Ответникът – министърът на отбраната, чрез държавен експерт-юрист Маркова представя писмен отговор на частната жалба, в който я оспорва като неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от Н. С. Д. против Заповед № КВ-462/28.11.2025 г. на министъра на отбраната, с която същият е освободен от заеманата от него длъжност и е взет на разпореждане на министъра на отбраната по специален щат № А-916. Заповедта е издадена на основание чл. 164, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и чл. 83, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ/Правилника). В изпълнение на заповедта, на Д. е връчено и 6-месечно предизвестие по чл. 83, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ППЗОВСРБ. За да остави без разглеждане жалбата и прекрати производството по делото, първоинстанционният съд, след анализ на относимите материалноправни разпоредби, достига до извод, че както заповедта, така и предизвестието не подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като се издават в подготовка за постановяване на окончателен административен акт- заповед за прекратяване на договора за военна служба. Определение е правилно. Съдът установява правилно фактическата обстановка и правилно прилага материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 164, т. 2 ЗОВСРБ договорът за военна служба може да се прекрати и военнослужещият да се освободи от военна служба, като министърът на отбраната, съответно оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3 отправят до военнослужещия 6-месечно предизвестие при промяна в изискванията за заемане на длъжността по Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, на които военнослужещият не отговаря. В разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от Правилника е регламентирано, че военнослужещите, чиито договори за военна служба се прекратяват на основание чл. 164 ЗОВСРБ, се вземат в разпореждане по специален щат на министъра на отбраната и им се отправя писмено предизвестие. В срока на предизвестието военнослужещият сдава длъжността и ползва правото си по чл. 226е, ал. 2 ЗОВСРБ – чл. 83, ал. 4 ППЗОВСРБ. Съгласно чл. 83, ал. 5 и ал. 8 от ППЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и жалбоподателят се освобождава от военна служба след изтичане срока на предизвестието, за което са издава заповед. С оспорената заповед не се прекратява договорът за военна служба на жалбоподателя, съответно същият не се освобождава от военна служба. Тази последица настъпва с последваща заповед - за прекратяване на договора за военна служба, която съгласно чл. 171 ЗОВСРБ, подлежи на обжалване по реда на АПК, както правилно отбелязва първоинстанционният съд. Правно обосновани и правилни са и разсъжденията на административния съд по отношение характера на оспореното предизвестие по чл. 164 ЗОВСРБ, като елемент от фактическия състав на прекратяването на договора за военна служба, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. С оглед изложеното и при анализ на цитираните разпоредби настоящата инстанция счита, че съдът достига до правилен и законосъобразен извод, че процесната заповед и отправеното на основание на заповедта 6-месечно предизвестие не подлежат на съдебен контрол, поради това, че са част от фактическия състав по прекратяване на договора за военна служба. По изложените съображения, постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,