Определение № 10524 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9185/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Н. А. против определение № 2292/22.05.2026г. по адм. дело № 693/2025 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменен дадения ход на делото по същество и е върната,исковата молба на Н. Н. А., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-[населено място] против Административен съд – Пазарджик за присъждане на парично обезщетение в размер на 30 000.00 лв., представляващо парична обезвреда за претърпени от ищеца неимуществени вреди от правораздавателната дейност на съда по касационно адм. д. №200/2020г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ведно с претендираната законна лихва и е прекратено производството по делото.Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение № 2292/22.05.2026г. по адм. дело № 693/2025 г. по описа на Административен съд Стара Загора е отменен дадения ход на делото по същество и е върната,исковата молба на Н. Н. А. против Административен съд – Пазарджик за присъждане на парично обезщетение в размер на 30 000.00 лв., представляващо парична обезвреда за претърпени от ищеца неимуществени вреди от правораздавателната дейност на съда по касационно адм. д. №200/2020г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ведно с претендираната законна лихва и е прекратено производството по делото. Административен съд Стара Загора е приел,че от исковата молба и направените уточнения, вследствие на дадените от съда в тази насока указания, не отговарят на изискванията за редовност на исковата молба в хипотезата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Съдът приема, че ангажираните от Н. Н. А. норми регламентират общи принципи и не покриват изискването за посочване на конкретни нарушени правни норми от първичното или вторичното право на ЕС, които да предоставят права на частноправните субекти и които да са били нарушени от ответника. Правейки общото твърдение за нарушено основно право на справедлив процес от независим и безпристрастен съд в т. ч. и липса на равнопоставеност, ищецът дефинира конкретни обстоятелства, които по съществото си представляват визирани нарушения на процесуалните правила, уредени във вътрешното право на страната, но не и в правото на ЕС. Преодоляването на тези нарушения, както и постановяването на съдебен акт, несъобразен с материалния закон става по реда на инстанционния съдебен контрол или чрез извънредните способи за отмяна по реда на АПК. Отделно от това, съгласно чл. 32 от ЕКПЧОС, Европейският съд по правата на човека се произнася по въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията и на протоколите към нея, които са отнесени до него в съответствие с чл. 33, 34, 46 и 47, т. е. в процесния случай предявяването на иск по реда на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ относно обезвреда за нарушение на конвенцията е най-малко процесуално недопустимо.От изложеното в исковата молба и по-скоро от представеното уточнение към същата се стига до извод, че с настоящото производство ищецът цели проверка от съда дали в друго съдебно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, са допуснати нарушения по прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби при разрешаването на повдигнат правен спор или с други думи да се иска от съда да извърши контрол на вече приключило съдебно производство, което не е допустимо. Административен съд Стара Загора е приел,че в предоставения от съда срок нередовностите на исковата молба не са отстранени и е върнал исковата молба,като е прекратил производството. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Всеки, който предявява иск, е длъжен да подаде в съда искова молба със съдържание и приложения, каквито се изискват съгласно разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Съдът проверява редовността на исковата молба. В случай, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, на ищеца се изпраща съобщение да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности. Когато ищецът не изпълни в срок дадените му указания, исковата молба се връща. Съдът е сторил необходимото и е изпълнил нормативното си задължение да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите по исковата молба. Неизпълнението на дадените указания от страна на Н. А., в резултат на неизясняване на обстоятелствата, на които се основава искът, прави същия недопустим. Освен това, съгласно чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ увредените частноправни субекти имат право на обезщетение по този законов текст за вреди от правораздавателна дейност при наличието на три, кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки, а именно: нарушената правна норма на правото на ЕС да има за предмет предоставянето на конкретни права на частноправните субекти; нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Следователно, за да бъде разгледан искът за обезщетение, в исковата молба следва да се съдържат смислово свързани твърдения за факти, обуславящи наличието на тези предпоставки, включително ясно посочване на конкретната приложима норма на правото на ЕС, която се твърди, че е нарушена. Изразеното несъгласие с постановен съдебен акт и позоваване единствено на общи принципи и разпоредби на Хартата и ЕКЗПЧОС не отговарят на това изискване и не могат да обусловят допустимост на иск по чл. 2в ЗОДОВ. Правилно решаващият състав на Административен съд Стара Загора е приел, че ищецът нито сочи, нито твърденията му могат да бъдат свързани с конкретна правна норма от първичното или вторично право на ЕС, създаваща конкретни права за частноправни субекти, за които съдът да провери дали са нарушени съществено или не, за да се ангажира по същество отговорността по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че бланкетно позоваване на текстове от ДЕС, ДФЕС, ЕКПЧОС или ХОПЕС не покрива стандартите за допустимост на иск по чл. 2в ЗОДОВ, каквито са изведени в постоянната практика на Съда на Европейския съюз и в националната съдебна практика. За да бъде допустим искът за ангажиране извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, е необходимо в исковата молба да се съдържат ясни, логически свързани и конкретни твърдения относно нарушената правна норма, характера на нарушението и причинно-следствената връзка с твърдяната вреда. Нормата на чл.2в ЗОДОВ не е правно средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, нито за ангажиране отговорността на съда за правораздавателната му дейност извън конкретния уреден в посочената норма фактически състав. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,