Определение № 50086 от 18.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1229/2022 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Постъпило е искане от Гаранционен фонд за връщане на внесеното от молителя обезпечение в размер на 50 000 лева, тъй като присъдената с въззивното решение сума е изцяло изплатена на ищцата. Ответницата по молбата Р. С. М. не изразява становище по искането. С определение № 99 от 08.03.2022г. по ч.т.д. № 431/2022г. на ВКС, ТК, II т.о. е постановено спиране на изпълнението на въззивно решение № 36 от 23.02.2022г. по в.т.д. № 308/2021г. на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която след частична отмяна на решение № 260023 от 29.04.2021г. по т.д. № 68/2020г. на Окръжен съд Ловеч, Гаранционен фонд е осъден да заплати на Р. С. М. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП от 24.08.2019г. в размер на още 50 000 лева. С определение № 50105 от 31.05.2023г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 36 от 23.02.2022г. по в.т.д. № 308/2021г. на Апелативен съд Велико Търново. Молителят е представил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20228600400156 на ЧСИ В. Матова, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по т.д. № 308/2021г. на Апелативен съд Велико Търново за сумата 50 000 лева – главница, както и лихви и разноски, с общ размер на задължението 68 194,03 лева, дължими от Гаранционен фонд на Р. С. М.. Представено е и платежно нареждане от 08.06.2023г. за заплатена от Гаранционен фонд по сметка на ЧСИ В. Матова сума в размер на 73745,30 лева по гр.д. № 68/2020г. към щета 19210336. В отговор на направено от настоящия състав запитване ЧСИ М. е посочила, че по изп.д. № 20228600400156 е постъпила сума за пълно погасяване на задължението на дата 08.06.2023г., разпределение на сумите към взискателя по изпълнителното дело е извършено на 16.06.2023г. и на същата дата изпълнителното дело е приключено на основание чл.433, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, като взе предвид обсъдените данни, намира, че молбата за освобождаване на обезпечението е неоснователна. Искането за освобождаване на паричната гаранция е подадено след изтичане на законоустановения срок по чл. 82 от ГПК - една година от датата, на която вземането е станало изискуемо. Въззивното решение не е допуснато до касация с определение на ВКС, постановено на 31.05.2023 г., след която дата вземането за връщане на гаранцията е станало изискуемо, а искането е депозирано на 05.06.2024 г. С оглед изложеното направеното искане е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение