Определение № 202 от 20.03.2013 г. на ВКС по д. № 2005/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Подадена е частна жалба от Р. Г. срещу въззивното разпореждане на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №92/12 г., с което е върната касационната му жалба срещу постановеното по делото въззивно решение, на осн. чл.286, ал.1,т.2 от ГПК – поради неотстранени в срок нередовности. В частната жалба се сочи, че касаторът е бил във фактическа невъзможност да изпълни указанията на АС, поради загубена връзка с наетия по делото адвокат / не е посочено името му, нито е представено пълномощно в подкрепа на твърдението/. Ответникът по жалба Г. С. я оспорва като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно разпореждане и е допустима, но неоснователна. На касатора са дадени подробни указания и седмичен срок да отстрани нередовностите на касационната жалба, които са му съобщени на 22.10.12 г. В дадения срок и към постановяване на обжалваното разпореждане от 22.11.12 г. нередовностите не са отстранени, поради което законосъобразно касационната жалба е върната на осн. чл.286, ал.1,т.2 от ГПК. Сочената от касатора причина за неизпълнение на указанията е неотносима към настоящото производство, за което е възразил и ответникът по жалба. К. е могъл да я изтъкне като уважителна в искане по чл.63 ГПК за продължаване на срока преди изтичането му, но не го е сторил. Частната жалба е неоснователна – обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето г.о.