Решение № 248 от 17.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 224/2010 г.

Решение № 248 от 17.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 224/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], обл. София, срещу решение № 312 от 09.11.2009 г. по гр. д. № 773/2009 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение № 230 от 03.06.2009 г. по т. д. № 785/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, дружеството - касатор е осъдено да заплати на [фирма] /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Р. Т., сумата 65 292.96 лв., ведно със законната лихва от 15.08.2008 г. до окончателното плащане, която сума е получена на 10.11.1999 г. на основание нищожно по смисъла на чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ изпълнение на парично задължение, като в тежест на касатора е възложена и държавната такса върху уважения иск в размер на 3 917.58 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено по недопустим иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а евентуално - неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът застъпва становище, че вследствие постановеното от първоинстанционния съд заличаване на длъжника [фирма] /н./ като ответник по предявения от синдика иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ извършеното на 10.11.1999 г. изпълнение на парично задължение не следва да се счита за нищожно спрямо длъжника и същият няма право на иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платената парична сума. Позовава се на неправилно приложение на материалния закон, обосновано с довод, че след като за нищожно е признато само изпълнението /плащането/, не и сделката, по повод на която то е извършено /договор за продажба на лекарствени средства/, не е осъществена нито една от хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, при които изпълнението би могло да се приеме за лишено от основание. По съображения в жалбата касаторът прави искане за обезсилване на въззивното решение и за прекратяване на производството по делото, евентуално - за отмяна на решението и за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на разноските. Ответникът по касация [фирма] /н./ - [населено място], представляван от синдика Р. Т. и от адв. В. Петков, надлежно упълномощен по реда на чл. 660, ал. 2 от ТЗ, оспорва касационната жалба. Изразява становище, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като е допустимо и правилно. Претендира разноски. С определение № 449 от 13.07.2010 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за произнасяне по приетия за обуславящ материалноправен въпрос относно приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в хипотезата на уважен установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: Производството по т. д. № 785/2008 г. е образувано пред Пловдивски окръжен съд във връзка със субективно и обективно съединени искове, с които е поискано прогласяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ на извършено от [фирма] /н./ в полза на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ на 10.11.1999 г. изпълнение на парично задължение чрез плащане на сумата 65 292.96 лв. и осъждане на [фирма] да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /н./ получената парична сума. Установителният иск е предявен от синдика на [фирма] /н./ - Р. Т., срещу несъстоятелния длъжник и [фирма] и е основан на твърдения, че изпълнението /плащането/ е нищожно по силата на чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ като извършено от длъжника след определената с решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ начална дата на свръхзадълженост. Осъдителният иск е предявен от длъжника [фирма] /н./, представляван от синдика, срещу [фирма] при твърдения, че поради нищожността на изпълнението платената сума подлежи на връщане в масата на несъстоятелността. С определение от 26.03.2009 г., което не е обжалвано и е влязло в сила, Пловдивски окръжен съд е заличил [фирма] /н./ като ответник в процеса с мотиви, че доколкото дружеството е обявено в несъстоятелност и осъществява дейността си под ръководството на синдика, същото "се явява ищец и по двата обективно съединени иска". С решение № 230 от 03.06.2009 г. първоинстанционният съд е признал за недействително на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ по отношение на кредиторите на [фирма] /н./ извършеното на 10.11.1999 г. в полза на [фирма] изпълнение на парично задължение чрез плащане на сумата 65 292.96 лв. и е отхвърлил квалифицирания с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД иск за връщане на сумата в масата на несъстоятелността. Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта относно иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в обжалваната пред него част, с която е отхвърлен осъдителният иск на длъжника по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, и е осъдил ответника [фирма] да заплати на [фирма] /н./ сумата 65 292.96 лв. Обосновано е становище, че като последица от признатото за нищожно по смисъла на чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ изпълнение на парично задължение платената от длъжника сума подлежи на връщане в масата на несъстоятелността съгл. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. За неоснователен е приет поддържаният от ответника довод, че поради заличаването на длъжника като ответник по обуславящия иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ изпълнението е нищожно само в отношенията между дружеството и синдика, а по отношение на длъжника е действително и той няма право на иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото. Изложени са съображения, че осъдителният иск не е недопустим, след като първоинстанционният съд е изхождал от мнението, че длъжникът е ищец и по двата обективно съединени иска, а предвид влизането в сила на установителната част от решението е недопустимо да се преразглеждат субективните предели на признатата нищожност. Въззивното решение е валидно и допустимо, а оплакванията на касатора за недопустимост на съдебния акт като постановен по недопустим иск са неоснователни. Недопустимостта на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е обоснована с доводи за отсъствие на вземане в полза на несъстоятелния длъжник по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата, платена по повод признатото за нищожно на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ изпълнение на парично задължение. Принадлежността на вземането към патримониума на длъжника е от значение за неговата активната материалноправна легитимация като ищец по осъдителния иск и за основателността на иска. В случай, че [фирма] /н./ не е носител на претендираното вземане - предвид изхода на спора по обуславящия иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ, осъдителният иск би бил неоснователен, а не недопустим. Релевантна за допустимостта на исковата претенция е процесуалноправната легитимация на длъжника, която произтича от качеството му на надлежна страна в спорното материално правоотношение и от съществуването на право на иск за връщане на даденото по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Процесуалноправната легитимация на длъжника да предяви в съотношение на обусловеност с исковете на синдика по чл. 646 от ТЗ осъдителен иск за връщане на даденото в масата на несъстоятелността е призната категорично в постоянната практика на Върховния касационен съд, в т. ч. и в постановените по реда на чл. 290 от ГПК и имащи характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, решение № 100/15.06.2009 г. по т. д. № 808/2008 г. на II т. о., решение № 114/03.08.2009 г. по т. д. № 644/2008 г. на II т. о. и решение № 136/02.12.2010 г. по т. д. № 242/2010 г. на I т. о. В посочените решения се съдържа и отговора на материалноправния въпрос, по повод на който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване - за приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в хипотезата на уважен установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ. Според възприетото разрешение, с уважаването на иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ настъпват предвидените в чл. 648 от ТЗ правни последици и за несъстоятелния длъжник възниква субективното право да предяви осъдителен иск за фактическо връщане на даденото по признатото за нищожно изпълнение на парично задължение в масата на несъстоятелността с цел нейното попълване. Правото на иск принадлежи на длъжника като страна в материалното правоотношение, доколкото подлежащата на връщане престация /парична сума/ е излязла от неговия патримониум. Длъжникът е титуляр и на самото материалноправно вземане, което възниква като последица от признаването на изпълнението за нищожно. Последното е равнозначно на първоначална липса на основание за извършване на изпълнението, т. е. за престиране на платената от длъжника парична сума, поради което в решение № 100/15.06.2009 г. по т. д. № 808/2008 г. и решение № 136/02.12.2010 г. по т. д. № 242/2010 г. е прието, че осъдителният иск на длъжника намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна съдебна практика не поставя под съмнение извода, че разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е приложима, респ. искът на длъжника по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е основателен, единствено в случай на успешно проведен установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ, който е обуславящ за настъпване на уредените в чл. 648 от ТЗ последици. Действителността на самата сделка, по повод на която е предприето нищожното изпълнение, е ирелевантна за основателността на исковата претенция по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и с оглед на това не могат да бъдат възприети доводите на касатора за отсъствие на предпоставките по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД по причина, че сключеният между него и длъжника договор за продажба на лекарствени средства не е признат за нищожен. Основателно е оплакването в касационната жалба за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон и за постановяване на атакуваното решение в отклонение от задължителната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ. За да се приеме, че е налице успешно проведен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ, обуславящ настъпването на последиците по чл. 648 от ТЗ и възникването на вземане за длъжника по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нищожността на изпълнението /плащането/ трябва да е призната със съдебно решение, постановено при участие на надлежно легитимирани страни. В съдебната практика не съществува спор по въпроса, че по правило процесуалноправно легитимиран ищец по иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ е синдикът в качеството му на орган на несъстоятелността - чл. 649, ал. 1, пр. 1 от ТЗ, а пасивно легитимирани ответници са длъжникът и третото лице, в чиято полза е извършено изпълнението, в качеството им на задължителни необходими другари в процеса. При възприетото в този смисъл позоваването на ответника по касация на дадените в Тълкувателно решение № 1/17.05.1995 г. на ОСГК на ВКС указания относно субективните предели на съдебното решение, с което се признава нищожност на основание чл. 7 от ЗВСВОНИ на прехвърлителни сделки с одържавени недвижими имоти, е неуместно. Поради съвместната процесуалноправна легитимация на ответниците по иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ предвидените в чл. 648 от ТЗ правни последици няма да настъпят, респ. за длъжника няма да възникне право на вземане по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото в масата на несъстоятелността, ако нищожността на изпълнението е прогласена със съдебно решение по отношение само на длъжника, съответно на третото лице. В конкретния случай длъжникът [фирма] /н./ е заличен като ответник по предявения от синдика установителен иск с влязло в сила определение на първоинстанционния съд. В резултат на заличаването производството по обуславящия иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ е проведено с участието на синдика и на третото лице - касаторът [фирма], без участие на несъстоятелния длъжник. Обстоятелството, че първоинстанционният съд е посочил длъжника като ищец по установителния иск, е без значение за изхода на делото, тъй като длъжникът не притежава активна процесуалноправна легитимация за водене на такъв иск. Постановеното решение, с което извършеното на 10.11.1999 г. изпълнение чрез плащане на сумата 65 292.90 лв. е признато за нищожно по силата на чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ, е формирало сила на пресъдено нещо само в отношенията между участвалите в процеса страни - аргумент от чл. 298, ал. 1 от ГПК, не и спрямо неучаствалия в разглеждането на спора длъжник, поради което то не ползва и кредиторите на несъстоятелността, независимо от формулирания в този смисъл диспозитив. В отношенията между длъжника и третото лице изпълнението не е признато за нищожно при условията на чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ и с оглед на това плащането на сумата 65 292.90 лв. не следва да се счита за лишено от основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Предявеният иск за връщане на платената сума е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като е уважил осъдителния иск на длъжника, въпреки отсъствието на успешно проведен от синдика установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на неоснователния иск. Въззивното решение следва да се отмени и в частта относно държавната такса и с оглед изхода на делото дължимата върху отхвърления иск държавна такса за трите съдебни инстанции в размер на сумата 5 223.44 лв. следва да се възложи в тежест на ищеца, съгл. чл. 620, ал. 5 от ТЗ. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на касатора следва да се присъдят направените в хода на делото разноски, съразмерно на отхвърления иск, в размер на сумата 2 137 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,