Определение № 138 от 15.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1557/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от В. В. Т. за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение № 385 от 19. 01. 2017 г. по гр. д. № 7802/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, II E въззивен състав, с което, след частична отмяна на решение № 1479 от 24. 02. 2016 г. по гр. д. № 53525/2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 142 състав, е отхвърлен предявеният от В. Г. Т. против [фирма] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на сумата 300 лв. обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу него ч. гр. д. № 8735/2015 г. на СРС, ГО, 24 с-в, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 10. 07. 2015 г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че след подаване от [фирма] на въззивна жалба вх. № 1043568/21. 03. 2016 г. и образуване на въззивното производство по гр. д. № 7802/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, II E въззивен състав, ищецът по делото В. Г. Т. е починал на 19. 04. 2016 г. и е оставил за единствен законен наследник сина си – молителя В. В. Т. /препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници приложени към делото на СРС, лист 57 и 58/. Твърди се, че В. В. Т., в нарушение на съдопроизводствените правила, не е бил конституиран като правоприемник на В. Г. Т., съгласно чл. 227 ГПК, не е участвал във въззивното производство и призоваван за насроченото в същото открито съдебно заседание, с което е бил лишен от възможността да участва по делото. Иска отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Ответната по молбата страна [фирма] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, прие следното: Молбата за отмяна е допустима. Същата е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК – влязло в сила решение на окръжен съд по предявен осъдителен иск по чл. 49 ЗЗД и от легитимирана страна – молителят е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, като законен наследник – правоприемник на починалия в хода на въззивното производство ищец В. Г. Т.. Спазен е преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК – молбата за отмяна е подадена на 23. 01. 2017 г., а решението, чиято отмяна се иска, е постановено на 19. 01. 2017 г. и, като неподлежащо на касационно обжалване, е влязло в сила на същата дата. Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, вр. чл. 260 и 261 ГПК и съдържа изложение на основанията за отмяна. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение