Определение № 1641 от 31.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3352/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХII ГПК. С определение № 865/24.02.2026 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивно решение № 534/13.05.2025 г. по възз.гр.д. № 589/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 4328/02.12.2024 г. по гр. д. № 15701/2023 г. на Районен съд – гр.Варна, в частта му с която Б. И. А. е осъдена на основание чл. 59 ЗЗД, да заплати на М. Б. И., действаща със знанието и съгласието на своята майка С. П., сумата от 6 996,28 лв., представляваща неоснователно получени суми през 2020 г. от наследствената маса на наследодателя И. Х. А., а на касатора Б. И. А. са дадени указания, в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 71,55 евро, за разглеждане на касационната жалба по същество. В определението е посочено, че при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната жалба ще бъде върната. На 09.03.2026 г. на касатора А., чрез нейния пълномощник Т. В. от АК- Русе надлежно е връчен преписът от определението, включително със съобщение на указания по задължението за внасяне на таксата и за представяне на банковия документ. До 16.03.2026 г. (последната дата от изтичане на срока) документ удостоверяващ внасянето на държавна такса, не е представен. При тези мотиви, съдът