Решение № 8596 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9090/2012 г.

Решение № 8596 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9090/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Иван Петров Тодоров, чрез процесуалния представител адв. Сияна Димитрова срещу решение № 1051 от 19.04.2012 г. по адм. дело № 1579 по описа за 2011 г. на административния съд - Варна. С него е изменен ревизионен акт № 031003880 от 07.12.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 12 от 4.04.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна), като на лицето е определено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ за 2006 г. в размер на 3 966.00 лв., главница и лихва в размер на 1 851.10 лв.; за 2007 г. в размер на 23 649.31 лв., главница и лихва за забава и за 2008 г. в размер на 28 295.59 лв., главница и лихва за забава. Образувано е и по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна), чрез и. д. директор Светла Георгиева, срещу същия съдебен акт, в частта, с която е отменен посочения ревизионен акт за определено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата над 23 649.31 лв. до 46 399.18 лв., главница и лихва за забава до сумата 15 143.24 лв., и за 2008 г. в размер над 28 295.59 лв. до 34 057.08 лв., главница и лихва за забава до сумата 5 978.63 лв. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочените части, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора - отхвърляне изцяло на жалбата на Иван Петров Тодоров, съответно изцяло отмяна на оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен. Двете страни претендират присъждане на съдебни разноски според изхода от делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество първата касационна жалба е основателна, а втората е неоснователна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба от Иван Петров Тодоров срещу ревизионен акт № 031003880 от 07.12.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 12 от 4.04.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна). Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на физическото лице за ревизиран период 1.01.2006 г. -31.12.2008 г., като е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което е уведомено затова, ще тя се реализира по специалния ред, съгласно чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В срока по чл. 124, ал. 3 от ДОПК лицето е подало декларация. В хода на ревизионното производство административният орган е съставил отчети на паричния поток по години, като е установил задължения за данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ за 2006 г. в размер на 3 966.00 лв., главница и лихва в размер на 1 851.10 лв.; за 2007 г. в размер на 46 399.18 лв., главница и лихва за забава в размер на 15 143.24 лв., и за 2008 г. в размер на 34 057.08 лв., главница и лихва за забава в размер на 5 978.63 лв. В мотивите на обжалваното решение подробно е изложена фактическата страна по спора, установена в административното производство, обсъдени са събраните доказателства в съдебното производство, включително съдебно-счетоводна експертиза, възраженията на задълженото лице - жалбоподател и е обоснован извод за частична основателност на жалбата, съответно частична незаконосъобразност на ревизионния акт. Задължението за 2006 г. е изцяло отменено, като задълженията за 2007 г. и за 2008 г. задълженията са изменени по размер. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. Касационната жалба е насочена към тази част от решението, в която съдът е приел, при преценка на приходната част от баланса на ревизираното лице, че следва да се признаят получени парични средства в размер на 28 660.00 лв. за отчетната 2007 г. и 3 450.00 лв. за отчетната 2008 г. от лицето Красимира Бачева, майка на жалбоподателя. По повод получаването на тези средства съдът е приел, че е допустимо установяване на обстоятелството във връзка с предоставяне на средствата и със свидетелски показания, по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Самото лице е разпитано и със своите показания е установила факта на предоставянето на паричните средства на задълженото лице. Също така съдът е приел, че още в хода на самото ревизионно производство е установена банкова наличност на средства в размер достатъчен за предоставяне на сумата. Този факт е констатиран и от експерта по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Конкретният довод е по повод преценката на съда, позована на тази на вещото лице, относно наличността на парични средства по банковата сметка и конкретно на преценката на представено в съдебното производство извлечение от банковата сметка с дебит и кредит. Възражението е основателно, понеже на датите посочени като такива на отпускане на паричните средства в заем, дадени в обяснението от самото лице (стр. 409 от адм. преписка) по сметката на лицето данни да са теглени средства, а дори и липсват средства, за да бъдат дадени в заем. Налице е разминаване между дадените обяснения от лицето, заявеното при разпит за предоставяне на парични сметки от банковата му сметка и посоченото извлечение. По този начин се стига до извода, че по отношение на тези парични средства няма установен произход. Второто касационно възражение е към неправилно ценените доказателства, включително експертиза и разпит на лицата, по повод предоставени парични средства в размер на 152 500.00 лв. за 2007 г. и 175 000.00 лв. за 2008 г. от Пеню Новаков. Касаторът се позовава на експерта по съдебно-счетоводната експертиза, като е установено, че по банковата сметка на заемодателя е имало необходимата сума, но до към м. 06.2007 г. включително. К. След тази дата до края на 2007 г. за остатъка от 93 100.00 лв. има недостиг на налични средства по банковите сметки за датите, на които са предоставени парите. За 2008 г. експертът също е посочил, че има необходимата сума, но такива налични средства по банковата сметка има само до м. 04.2008 г., включително, но не и за следващите дати, за които се твърди, че са отпуснати. На същите няма осъществени тегления на парични средства или прехвърлянето им по други сметки. За 2008 г. това е установено към 1.04.2008 г. Понеже лицето е починало, от разпита на съпругата му не може да се установи по категоричен начин предоставянето на посочените парични средства. Настоящият съдебен състав намира, че аргументите на този касатор са обосновани и доказани, поради което и решението се явява постановено в нарушение на процесуалните правила, понеже съдът е обосновал изводите си единствено на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, а не и на останалите събрани доказателства. Понеже спорът е изяснен в тази му част следва да се постанови решение по съществото му, като се отмени обжалваното решение в тази му част. По касационната жалба на Иван Петров Тодоров. Касационната жалба съдържа аргументи както по повод твърдяната незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и допуснати нарушения при издаването му, така и по повод неправилността на съдебното решение. По повод първата група възражения са налице доводи за приобщени доказателства от предшестваща ревизия на физическото лице, като това е станало преди заповедта за възлагане на ревизия от 25.05.2010 г. Това възражение се прави за първи път, като следва да се направи произнасяне по него, като се посочи, че такъв е записан в ревизионния акт, а именно протокол за присъединени доказателствени средства - № 101952 от 19.10.2010 г. Цитираните два документа в касационната жалба № 03-902913-01 от 1.04.2010 г. и № 03-902913-07 от 15.04.2010 г. са протоколи от извършени насрещни проверки на "Хранителна борса Александър" ЕООД, собственост на жалбоподателя, по повод дейността на което дружество е налице друго ревизионно производство. Същите не са протоколи са присъединяване. По повод възражението, че съдът не е мотивирал решението си чрез обсъждане на съдебно-счетоводната експертиза, то е неоснователно, понеже заключението е обсъждано във връзка с останалите писмени и гласни доказателства, като е било основание за постановяване на същото в отменителната му част. На съпругата на жалбоподателя не е извършена проверка на доходите, понеже същата е била в отпуск за отглеждане на дете и правилно на нея не е осъществено ревизионно производство по повод на същите ревизирани години. Непосочването на конкретния размер на лихвите в отменителната част на решението не е съществено нарушение, понеже задължението е акцесорно и съответно на задължението за главницата, и след като съдът не е компетентен да го определи като цифра е по-правилно да се посочи като вид и съответност. По повод на изразените аргументи относно основния спорен момент, а именно формиране на началното салдо и на приходния баланс от предоставяни според този касатор заеми от физически лица, съдът е изложил подробни съображения. Правилно е прието относно прихода на заетите парични средства, че за Станислав Симеонов няма данни за банкови сметки и не може да се установи дали е имал налични средства към 16.12.2005 г. за сумата 20 000.00 лв., твърдяното начално салдо. Същото се отнася, за Никола Байчев относно заем към 19.09.2007 г. за сумата 70 000.00 лв., за Павел Кануков за налични парични средства към 15.11.2007 г. за заем от 50 000.00 лв. и на 21.11.2008 г. за заем от 30 000.00 лв. Правилно е прието, че представените договори за заем и разписки са частни писмени документи, които притежават формална доказателствена сила по отношение на авторството, но не и по отношение на съдържанието и датата на съставянето ми. Същите не носят достоверна дата, следва да се преценяват с оглед на всички събрани доказателства и данни по делото. Обжалваното решение в тази част на спора е правилно и следва да се остави в сила. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 559.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Срещу определение № 2716 от 12.06.2012 г. постановено в производството по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК няма постъпила жалба. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение