Определение № 390 от 13.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1483/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по постъпила частна жалба от синдика на НИСИМ ЕООД /н/ - В. С. С., срещу определение № 15лр83/01.07.2020 г., постановено по в.т.д. № 2990/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13-ти състав. С атакуваното определение е оставена без разглеждане въззивната жалба на НИСИМ ЕООД /н/ срещу решение № 320/14.02.2017 г. по т.д.№ 1996/2014 г. по описа на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД срещу НИСИМ ЕООД /н/ и ИА МИРАБЕЛЕ ЕООД евентуални искове за прогласяване на нищожност по чл.26 ал.1 пр.2 и чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД на сделки – покупко-продажби на недвижими имоти, обективирани в нот.а. № 49, н.д.№ 223/20.12.2013 г., т.ІІ, рег.№ 12654, като производството по въззивното дело в посочената част е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради процесуалната му незаконосъобразност, и се моли за отмяната му. Твърди се, че след като синдикът има качеството на страна в процеса /съищец/, с оглед предявения главен иск по чл.646 ал.1 т.3 ТЗ, той е оправомощен да извършва всички процесуални действия в защита на своя интерес, вкл. по евентуалните искове. Правото на синдика да подаде въззивна жалба се обосновава и с допуснати нарушения на процесуалния закон в първоинстанционното производство, довели до неправилно съединяване на исковете по чл.646 ТЗ и чл.26 ЗЗД, респективно до участие на синдика в процеса в двойно качество. Против частната жалба е постъпил писмен отговор от ИА МИРАБИЛЕ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, със становище за нейната неоснователност, както и от БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, чрез процесуален пълномощник, в който се застъпва обратното становище Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Въззивното производство в посочената част е повторно прекратено от състава на Софийския апелативен съд, след като първото определение е било отменено с определение № 123 от 09.03.2020 г. по ч.т.д.№ 171/2020 г. на ВКС, ІІ т.о. С последното е прието, че синдикът действително не е бил страна в производството по исковете с правно основание чл.26 ал.1 пр.2 и пр.3 ЗЗД /за установяване нищожност на покупко-продажба, извършена по реда на чл.718 ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност на длъжника/, а единствено съищец по иска с правно основание чл.646 ал.1 т.3 ТЗ, но тъй като при подаване на въззивната жалба против първоинстанционното решение синдикът не е посочил в кое качество обжалва същото - като самостоятелна страна или като представител на несъстоятелния длъжник по чл.658 ал.1 т.7 ТЗ, то жалбата му се явява нередовна и следва да бъде оставена без движение за изясняване на горното обстоятелство, във връзка с което не са изложени съображения в обжалваното определение. В изпълнение на задължителните указания, дадени с определението по ч.т.д.№ 171/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съставът на въззивния съд е дал указания на синдика в посочения смисъл. Първоначално синдикът е уточнил, че обжалва решението по исковете по чл.26 ЗЗД в качеството си на съищец в процеса, а с последващо уточнение - че техен носител е несъстоятелният длъжник, който се представлява от синдика. Като е взел предвид, че длъжникът в несъстоятелност е ответник по исковете, а същите са били отхвърлени, въззивният съд е формирал извод, че липсва правен интерес у длъжника да атакува решение, което го удовлетворява като резултат, поради което е счел жалбата за недопустима. В допълнение са изложени съображения, че синдикът не е самостоятелна страна, защото не е процесуален субституент /от вида процесуална суброгация/ в производството по исковете с правно основание чл.26 ал.1 пр.2 и пр.3 ЗЗД, поради което не може да обжалва решението в качеството си на страна в процеса. Обжалваното определение се преценява като правилно и следва да бъде потвърдено, по следните съображения: Настоящият съдебен състав споделя изложените по-горе изводи на ВКС и САС, че в конкретната хипотеза синдикът не притежава качеството на самостоятелна страна с право на жалба по отношение на отхвърлените искове на БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД за прогласяване нищожност на извършената от синдика, като представляващ длъжника, продажба на недвижими имоти по реда на чл.718 ал.1 ТЗ – при условията на пряко договаряне, във фазата на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността на НИСИМ ЕООД /н/. Съответни на процесуалните правила са и изводите на САС, че след като синдикът е представител на длъжника – ответник в производството, съгласно правомощията си по чл.658 ал.1 т.7 ТЗ, то за тази ответна страна липсва правен интерес от обжалването на решение, постановено в негова полза, поради което и жалбата е недопустима. Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение