Решение № 4011 от 09.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9838/2025 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Т. В.- директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ – София- град, против Решение № 25312 от 24.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4075/2025 г. по описа на Административен съд София- град, с което, по жалба на Т. П. М., е отменено Решение № 1040-21-180 от 31.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ- София-град, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-21-01840096 от 05.02.2025 г. на ръководителя на контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ- София-град. С последното Т. М. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 04.07.2024 г. до 03.08.2024 г. в размер на 1 213,63 лева - главница и 86,25 лева дължима лихва. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че не е доказана извършвана трудова дейност от лицето като самоосигуряващ се чрез „Ди Джи сейлс“ ЕООД по време на получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност /ПОВН/ по осигурителното му правоотношение с „Нирвана 8“ ЕООД. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на Т. М. срещу решението на директора на ТП на НОИ, както и присъждане на направените съдебно- деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Т. П. М., чрез адвокат Ц. Михайлова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, в срока по чл.211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, жалбата се явява неоснователна. От събраните по делото доказателства е установено, че от осигурителя „Нирвана 8“ ЕООД в ТП на НОИ София– град е било представено удостоверение, Приложение № 9, съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ по Болничен лист № Е20242288057 за лицето Т. П. М. за период на временна неработоспособност от 04.07.2024 г. до 03.08.2024 г. От осигурителя „Нирвана 8" ЕООД били отразени за м.07.2024 г. - 3 отработени дни, с 8 часа дневно работно време, 2 дни с възнаграждение по чл.40, ал.5 от КСО и 18 дни с право на парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО; за м.08.2024 г. - 20 отработени дни, с 8 часа дневно работно време и 2 дни с право на парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО. С оглед отразеното, по реда на НПОПДОО, на Т. П. М. е било изплатено парично обезщетение за 20 работни дни в размер на 1 213,63 лв. Същевременно, при проверка на дневника за приети документи за осигурителя „Ди Джи сейлс“ ЕООД се е установило, че няма представен болничен лист от Т. П. М. за периода от 04.07.2024 г. до 03.08.2024 г. Била извършена проверка в електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им, при която било установено, че за времето от 04.07.2024 г. до 03.08.2024 г. /вкл./ на лицето е издаден единствено Болничен лист с № Е20242288057. В резултат на това е прието, че в нарушение на чл.46, ал.3 от КСО на Т. М. неправилно е изплатено ПОВН, тъй като през периода на временната си неработоспособност същият, като самоосигуряващо се лице чрез „Ди Джи сейлс“ ЕООД, е упражнявал трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. Било издадено Разпореждане № РВ-3-21-01840096 от 05.02.2024 г. на длъжностно лице по чл.114, ал.3 от КСО, с което, на основание чл.114. ал.1 и 3 от КСО, е разпоредено М. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение по Болничен лист № Е20242288057. Разпореждането е било обжалвано по административен ред, вследствие на което е издадено и процесното решение на директора на ТП на НОИ – София-град. За да отмени процесния административен акт, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ – София-град е издадено от компетентен по смисъла на чл.117, ал.3 от КСО орган, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с релевантните материалноправни разпоредби. Аргументирана е теза, че законово регламентираният като правоизключващ изплащането на обезщетенията от фондовете на ДОО факт, се свързва единствено с упражняването на трудова дейност през периода на неработоспособността, а по отношение на Т. П. М. не са удостоверени конкретни факти, които недвусмислено да сочат, че последният реално е полагал труд за „Ди Джи сейлс“ ЕООД. Единствено представеният в тази връзка Констативен протокол № КП-5-21-01875575 от 25.03.2025 г. и отразените в него данни не установяват осъществена трудова дейност в търговското дружество от страна на М., който е бил управител на дружеството. От страна на административния орган не са били ангажирани доказателства, че М. е упражнявал дейност по ръководство и контрол на дружеството, сключвал е договори, подписвал е заповеди или каквито и да е финансови документи. Изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Настоящият касационен състав се солидаризира изцяло с изводите на административния съд, че в конкретния случай събраните по делото доказателства не водят до извод, че релевантния факт – упражняване на трудова дейност като управител, е доказан при условията на пълно и главно доказване. В представения от административния орган единствен документ, с който са аргументирани доказателства в тази насока, а именно Констативен протокол № КП-5-21-01875575 от 25.03.2025 г., не установява осъществена трудова дейност в търговското дружество от страна на управителя. Действително в КСО липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването ѝ лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза не е доказал този факт с правно значение. В контекста на конкретния случай следва да се посочи, че текстът на чл.46, ал.3 от КСО гласи, че парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. Доказателствата, събрани в хода на административното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – София-град, както и тези, събрани в съдебното производство, не водят до категоричния извод, че М. е упражнявал трудова дейност през м. юли и м. август на 2024 г., когато е получавал обезщетение за временна неработоспособност. Качеството „управител“ на търговско дружество на едно лице не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, ако лицето не осъществява трудови функции. За целите на осигуряването е достатъчно лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него. В действащата правна уредба няма нормативно изискване за назначаване на прокурист или за избор на управител в случаите, когато представляващият търговеца се ползва от правото си на обезщетение за временна неработоспособност. В случая няма данни през този период Т. М. да е извършвал дейности, свързани с функционирането на търговското дружество „Ди Джи сейлс“ ЕООД. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото, като правилно, следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на сторените разноски по делото, възлизащи на 409,03 евро, /равностойността на 800 лева/, представляващи адвокатско възнаграждение. От другата страна е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното възнаграждение до приключване на устните състезания пред касационната инстанция, което съдът намира за неоснователно, тъй като размерът е определен съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора, вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответника и е близък до предвидения с чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. размер. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,