Решение № 3408 от 14.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11845/2008 г.

ВАСI отделение14.03.2009 г.докладчик т Здравка Шуменска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 154 от 14.08.2008 г. по адм. д. № 95 по описа за 2008 г. на административния съд - гр. Велико Търново. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3408 от 14.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11845/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ценомир Милчев Димитров, чрез процесуалния му представител адв. Димитър Димитров, срещу решение № 154 от 14.08.2008 г. по адм. д. № 95 по описа за 2008 г. на административния съд - гр. Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез писмено възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - гр. Велико Търново е бил РА № 1501287 от 28.09.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден в обжалваната част с решение № 813 от 30.11.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето като местно физическо лице по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), като на основание чл. 8, ал. 1, чл. 13 и чл. 14 от с. закон то е данъчно задължено лице за облагаемия доход, получен през данъчната година от източници в РБългария и чужбина. Тя е за определяне за задълженията за данък върху доходите на физическите лица за периода 1.01.2001 г. - 31.12.2005 г., като е реализирана по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради наличие на обстоятелството визирано в тази разпоредба, а именно декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Данъчната основа е формирана по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като е направен анализ на обстоятелствата, определени в нея. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК лицето е уведомено, че данъчната основа ще бъде определена по този специален ред. Връчено му е ИПДПОЗЛ от 10.05.2007 г., като е изискано попълването на декларация за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Такива декларации то е представило за всяка от ревизираните години. По административен и съдебен ред този акт е обжалван в частта относно определеното задължение за данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 8 135.50 лв. и лихва за забава в размер на 2 494.38 лв. От това задължение данък в размер на 81.00 лв. е деклариран от лицето с ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), който не е внесен и е начислена лихва в размер на 1.19 лв. В подадената декларация по посочената разпоредба за 2004 г. е деклариран облагаем доход по смисъла на чл. 14 от ц. закон в размер на 1 971.98 лв., реализиран от дейността на лицето като едноличен търговец с фирма ЕТ "Даниела-Ценомир Димитров". Взето е предвид обстоятелството, че лицето е едноличен собственик на капитала на "Изотермстрой" ЕООД, като са изискани от него документи и обяснения за доходите и източниците им за процесния период, притежавано имущество, финансови активи, съучастия, банкови сметки, сделки с имущество, получени заеми и пр. както и такива от държавни и общински органи, банки, нотариуси за притежавани недвижими имоти и МПС, за деклариран износ на валута, за семейно положение и пр. Приобщени са като доказателства декларации, обяснения и удостоверения от трети лица. Констатирано е превишаване на разходите над приходите през 2004 г. Прието е, че лицето е реализирало приходи в размер на 658 33.70 лв. от дейността си като едноличен търговец, с оглед декларацията по чл. 41 от ЗДОФЛ (отм.), получени суми по кредитна линия от "Банка ДСК" АД и договор за заем от 2.03.2004 г. с ЕТ "Даниела-Ценомир Димитров". Разходите на лицето, свързани с дейността му като търговец, тези за покупко-продажба на недвижими имоти и автомобили, за отпускане на заем на Младен Антонов по договор от 16.03.2004 г., както и обичайните разходи за живот и издръжка на него и на непълнолетното му дете, на транспортните, дневни и квартирни пари при пътувания в страната, съгласно информация от НСИ, възлизат на 686 490.70 лв. Превишението между приходи и разходи е в размер на 28 475.00 лв., за които стредства е прието, че са с неустановен произход. С декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК лицето е декларирало само получени заеми от лицата Кирил Димитров Ненов в размер на 21 00.00 лв. и Любомир Александров Николов, в размер на 9 00 $ долара. Представените в административната фаза на ревизионното производство договори с тези две лица не са кредитирани, като данъчната основа е определена по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както беше посочено по-горе. Включва посочената сума, представляваща разликата между приходите и разходите и тази декларирана от лицето за 2004 г. или общо 30 428.80 лв. По повод възраженията по РД са представени договори за заем от 15.02.2004 г., сключен между лицето и Петър Недков Петров за 40 00.00 лв. и от 2.03.3004 г. с Румен Божанов Тодоров за 5 00.00 лв. На тези две физически лица са осъществени насрещни проверки, в резултат на което са събрани като доказателства договор между Петър Недков Петров и "ВИТ" АД от 15.02.2004 г. за 40 00.00 лв., декларации от същото лице от 3.10.2006 г. и от 5.04.2007 г., писмени обяснения от това лице, разходен касов ордер с вписан в него издател, декларации от Румен Божанов Тодоров, Снежана Тодорова Колева, майка на Любомир Александров Николов и Кирил Димитров Ненов, справки от регистъра на НОИ. По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е кредитирана от съда в констативно-съобразителната й част, а не в тази, съдържаща правни изводи. В първото по делото заседание процесуалният представител на ответната страна по жалбата е оспорил представените договори сключени между жалбоподателя и заемодателите Кирил Димитров Ненов и Любомир Александров Николов. Процесуалният представител на последния е заявил, че няма да се ползва от тях, поради което те са изключени от доказателствата по делото. В мотивите на обжалваното решение изключително подробно и последователно е обсъдена така изложената фактическа страна по спора, като са анализирани и събраните доказателства и доказателствени средства в двете фази на производството. Освен това съдът е коментирал разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК с оглед специалния ред, който те уреждат за осъществяване на данъчно-осигурителния контрол. Отговорил е на възраженията направени пред него с първоинстанционната жалба. Направена е преценка за законосъобразност на обжалвания РА в оспорваната част относно определеното задължение за 2004 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Касационните възражения са насочени именно към този административен акт, а не към правилността на съдебното решение, като произнасянето на настоящия съдебен касационен състав се предопределя именно от неточно формулираните доводи в подкрепа на защитната теза на касатора. Първото възражение е относно не ценени като доказателства на договорите за заем с Кирил Димитров Ненов и Любомир Александров Николов. Същото е неоснователно, понеже процесуалният представител на жалбоподателя, сега касатор, в първото по делото заседание в първоинстанционното производство от 4.03.2008 г., след оспорване на посочените доказателства от противната страна е заявил, че няма да се ползва от тези два договора като доказателства, поради което съдът ги е изключил от доказателствения материал по делото. Второто възражение е насочено към начина на ценене като доказателства на другите два договора, а именно този с Румен Божидаров Тодоров от 2.03.2004 г. за 5 00.00 лв. и с Петър Недков Петров от 15.02.2004 г. за 40 00.00 лв. По повод първия заемодател несъгласието се изразява в това, че при извършване на насрещната проверка на лицето Тодоров органът по приходите не е установил декларираните от него обстоятелства, а именно че това са средства от майка му Павлина Петкова Петкова и баба му Недялка Лазарова Петкова и от продажба на излишъци от произведени плодове и зеленчуци, независимо че последните лица не са регистрирани като земеделски производители. Според касатора този орган не е събрал достатъчно доказателства относими към факта за наличност на посочената сума при Тодоров, поради неосъществяване на насрещни проверки на посочените негови роднини. Това касационно възражение е неоснователно. Представеният договор с Румен Тодоров е частен документ и същият с оглед на чл. 145 от ГПК (отм.) няма достоверна дата по отношение на приходната администрация, какъвто извод е направен и от съда, като следва да бъдат споделени и тези негови доводи, че договорът за заем е реален и не са ангажирани доказателства в тази насока от задълженото лице, при когото е доказателствената тежест по силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Правилно съдът не е дал вяра на обясненията и декларациите, ангажирани в хода на ревизията. Доколко спорните факти във връзка с договорите могат да бъдат установени с писмени обяснения на трети лица по смисъла на чл. 57 от ДОПК, то те се следва да бъдат страни те по тях. Освен това те се преценяват във връзка с останалите данни по делото, а по отношение на лицето Тодоров е установено, че за 2004 г. то е било в трудовоправни отношения със "Стилпласт" ООД, като месечното му възнаграждение е 110.00 лв. Това не позволява възможността дадената в заем сума да бъде спестена поради необходимост на същото това възнаграждение за издръжка. По повод втория заемодател Петър Петров следва да бъдат изложени аналогични доводи, понеже изразеното в касационната жалба е идентично. По повод представените от това лице доказателства с оглед произхода на средствата по договора за заем, а именно такъв за същата сума, сключен с "ВИТ" АД, РКО № 78 от 16.02.2004 г., както и приобщената ГДД по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО (отм.) на това дружество, съдът е направил извода, че не може да се установи предоставянето на такъв от дружеството и предаването на посочената сума от средства. Декларацията не съдържа данни за предоставени на физически лица заеми. Записаното в нея вземане по търговски заем за 50 000.00 лв. е със срок за погасяване една година, а обсъждания договор между физическите лица е със срок за изпълнение 3 години. Посоченият ордер не съдържа индивидуализиращи данни на юридическото лице, извършило плащането, освен наименованието и населеното място, където е седалището му. Не се съдържа подпис на отговорното лице за издаването му, като записаната дата затова е един ден след датата, на която се претендира, че реално е получена сумата от Петър Петров. Освен това по делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, на която е могло да бъде поставена задача да прегледа счетоводството на посоченото акционерно дружество, заемодател на лицето Петров, за проверка на осчетоводяването на получената сума по търговския заем и дадената такава в по-малък размер на същото това физическо лице. Правилно не е кредитирано заключението на същата тази експертиза, каквото възражение има в касационната жалба, което се явява неотносимо в случая, понеже същата установява какъв би бил размерът на задължението на лицето, при условие, че се признаят като приходи получените от него суми по двата обсъждани договора за заем с Румен Тодоров и Петър Петров. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответната страна по касационната жалба не следва да се присъждат съдебни разноски за настоящата инстанция понеже в производството пред нея не е участвал нейни процесуален представител. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

1