Определение № 8764 от 27.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8155/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. П. А., чрез адв. В. Захариева против Определение № 29275 от 21.07.2026 г. постановено по адм. дело № 8919/2026 г. по описа на Административен съд –София-град (АССГ), с което е отхвърлено искането й за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 25-1204-000212 от 05.03.2026 г., издадена от Началник група към ОДМВР- София, сектор Пътна полиция, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „З”, „ББ“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 58, т. 4 пр. 2 ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Частният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд формално е изложил приложимите законови разпоредби, но не е извършил конкретна и индивидуализирана преценка дали предварителното изпълнение може да причини значителни или трудно поправими вреди. Счита, че съдът не е обсъдил представените доказателства относно здравословното ѝ състояние, последиците от ПТП и необходимостта от ежедневно придвижване във връзка с професионалната ѝ дейност, а необосновано е приел, че вредите не са доказани. Намира за неправилно приложението на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК, тъй като производството има превантивен характер и изисква преценка на вероятността от настъпване на бъдещи вреди, а не доказване на вече настъпили такива. Твърди, че възможността за последващо обезщетяване не изключва необходимостта от спиране на предварителното изпълнение, тъй като обезщетението има компенсаторен, а не превантивен характер. Счита, че е нарушен и принципът на съразмерност, тъй като не са съпоставени общественият интерес и конкретните последици от мярката за жалбоподателката. Иска се отмяната на обжалваното определение и вместо него касационната инстанция да постанови спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, буква „з“ подбуква „бб“ ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че лицето В. П. А. на 05.10.2025 г. около 20:37 часа в община Ихтиман на път Автомагистрала № А-1 е управлявало лек автомобил марка и модел „Пежо 208“ с peг. № [рег. номер], собственост на “Бон Санте“ ЕООД, като се движи в лентата за принудително спиране, с което е нарушила чл. 58, т. 4, пр. 2 от ЗДвП. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка съдът е преценил, че данните по делото не обосновават наличие на опасност от настъпването на значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 във вр. ал. 4 АПК. Според съда твърденията на водача за лични затруднения не могат да се противопоставят на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на публичния интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона. Съдът е приел още, че неблагоприятните последици от временното отнемане на свидетелството за управление са обичайна последица от наложената принудителна административна мярка и сами по себе си не обосновават значителна или трудно поправима вреда. Приел е доводите относно незаконосъобразността на оспорената заповед за неотносими към производството по спиране, тъй като законосъобразността на акта ще бъде преценена при решаването на спора по същество. Посочва също, че при евентуална отмяна на заповедта жалбоподателката разполага с възможност да претендира обезщетение по законовия ред. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2009 г.). С оглед разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта. Законодателят е оценил прилагането на ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението. В случая настоящият касационен състав намира, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. В конкретния случай В. А. твърди, че страда от заболявания, удостоверени с медицински документи, приложени към делото, като лишаването й от възможността да управлява МПС би я поставила в обективна невъзможност да получава адекватна и навременна медицинска грижа, което създава пряк и непосредствен риск за влошаване на състоянието й. Като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава, която не може да бъде поправена по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. Противно на изложеното в частната жалба, доказателствата относно здравословното състояние на частния жалбоподател не са достатъчни да оборят извода на съда, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Защитените обществени отношения са с висока значимост, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Характерът, степента и продължителността на засягане на правата на адресата на ПАМ нямат превес пред значимостта на защитените обществени отношения. Спазването на правилата за движение е в интерес на всички участници в движението, включително в интерес на самия жалбоподател. Доводът на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на обжалвания административен акт ще затрудни възможността му да осъществява трудова дейност е неоснователен. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила имуществена вреда от невъзможността му да управлява МПС и да извършва дейностите във връзка с изпълнение на трудовите си задължения, същата не е нито значителна, нито трудно поправима, включително предвид алтернативни възможности за придвижване и трудова заетост. По делото не се доказват настъпили или предстоящи преки значителни или трудно поправими вреди за частния жалбоподател, произтичащи от невъзможност или изключително затруднена възможност за изпълнение на служебните си функции или лечението си. Изложените твърдения в тази насока не са достатъчно конкретни и както се установява не са подкрепени с надлежни доказателства. Доводите на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е изследвал съразмерността на защитаваните интереси, са неоснователни. Предварителното изпълнение на издадената заповед е допуснато по силата на закон, поради което на нормативно ниво е отчетен превес на обществения интерес над интереса на адресата на акта. Конкретно защитимият интерес на отделния субект подлежи на доказване, като в настоящия случай правилно е приет от съда за недоказан при изследване на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Останалите доводи на жалбоподателя са свързани със законосъобразността на оспорваната заповед и са неотносими към предмета на настоящото производство. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,