Определение № 2 от 27.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 452/2015 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу решение № 417 от 24.10.2014 г., постановено по гр. д. № 518/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 41 от 06.03.2014 г. по гр. д. № 160/2013 г. по описа на Районен съд – Костинброд и е осъден [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 25 000 лева без ДДС, представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за консултантски услуги от 01.04.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба. Със същото решение [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 561 лева разноски за производството, както и сумата 2 975.29 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 17.12.2011 г. до 18.02.2013 г., като е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 3 044.70 лева. В касационната жалба е направено искане за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение. С разпореждане от 13.02.2015 г. на съдията-докладчик е предоставена възможност на касатора да внесе обезпечение в размер на 27 975.29 лева по сметка на ВКС. В изпълнение на дадените указания с молба с вх. № 2 394/26.02.2015 г. касаторът е представил платежно нареждане за внесена по сметка на ВКС сумата от 27 975.29 лева. По делото е приложено и удостоверение от главен специалист-счетоводител при ВКС, от което е видно, че внесеното от молителя обезпечение е постъпило по набирателната сметка на ВКС. При тези данни следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което следва да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, предмет на касационната жалба. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение