Определение № 217 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4214/2022 г.

Производството е образувано по частна жалба на К. В. С., [населено място], вх. №262220/13.10.2022 год. срещу разпореждане №260378 от 28.09.2022 год. по гр. дело №2181/2020 г. на Хасковския районен съд. С обжалваното разпореждане е върната молбата му за отмяна на решение 260460/25.11.2021 год. по гр. дело №2181/2020 на Хасковския районен съд поради неотстраняване на констатираните нередовности в срок. Разгледана по същество частната жалбата е неоснователна. Производството по молба за отмяна на влязло в сила решение е самостоятелно извънинстанционно производство, което е допустимо при строго определени в закона предпоставки. Основанията за отмяна на по чл. 303, ал.1 ГПК са уредени в закона изчерпателно, поради което молбата следва да съдържа точно и мотивирано изложение на причините, въз основа на което се претендира отмяна на влязлото в сила решение – чл. 306, ал.1 ГПК. Молбата на К. В. С. за отмяна на влязлото в сила решение 260460/25.11.2021 год. по гр. дело №2181/2020 г. на Хасковския районен съд не отговаря на изискванията на чл. 306, ал.1 ГПК – не съдържа изложение на основания за отмяна от кръга на визираните в чл. 303, ал.1 ГПК, която нередовност не е била отстранена от молителя и след дадените му указания с разпореждане №260314 от 11.07.22 г. Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение