Определение № 50230 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2687/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от Д. И. Р., чрез пълномощника му адв. Цв. Д., с искане да бъде изменено постановеното по делото решение № 50096 от 23.06.2023 г. от Върховния касационен съд, състав на IV г. о., в частта за разноските, като на касатора се присъдят разноски за предходните три съдебни инстанции общо в размер на сумата 2723,95 лв. Насрещната страна „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез пълномощника си адв. Н. Г., е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата, поради липса на доказателства, че разноските са действително направени от Д. И. Р., поддържа и възражението за прекомерност на претендираните адвокатски хонорари. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения: С решение № 50096 от 23.06.2023 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на IV г. о., е отменил въззивно решение № 186/17.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2530/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна, в частта, в която, като е отменено решение № 1499/19.03.2020 г. по гр. д. № 16134/2019 г. по описа на Районен съд - Варна е отхвърлен предявеният от Д. И. Р. против „Енерго - Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7019,76 лв., представляваща стойност на електроенергия, начислена за периода 25.08.2017 г. – 24.08.2018 г. и вместо това е прието за установено по предявения от Д. И. Р. против „Енерго - Про Продажби“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД сумата от 7019,76 лв., представляваща стойността на служебно коригирана сметка за потребена електрическа енергия за периода от 25.08.2017 г. – 24.08.2018 г.; оставил е в сила въззивното решение в станалата част, с която е отхвърлен предявеният от Д. И. Р. против „Енерго - Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2632,44 лв., представляваща част от стойност на електроенергия, начислена за периода 25.08.2017 г. – 24.08.2018 г. и е осъден Д. И. Р. да заплати на „Енерго - Про Продажби“ АД сумата 1413,81 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК. Прието е, че на касатора Д. И. Р. не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са били поискани. Искане за присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции се съдържа в подадената касационна жалба. С молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК касаторът е направил искане да му се присъдят разноски само за предходните съдебни инстанции, не и за настоящата инстанция, общо в размер на сумата 2723,95 лв. По гр. д. № 16134/2019 г. на Районен съд - Варна Д. И. Р. е направил разноски за държавна такса по исковата молба – сумата 392 лв. и адвокатско възнаграждение заплатено в брой на адвоката в размер на сумата 1000 лв. При първото разглеждане на делото пред Окръжен съд - Варна касаторът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., а при второто депозит за комплексна съдебно-електротехническа и съдебно-софтуерна експертиза – сумата 300 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на сумата 900 лв. При предходното разглеждане на делото пред ВКС не са представени описаните като приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което искането за присъждане на разноски за тази инстанция дори и в претендирания минимален размер е неоснователно. Направеното от „Енерго - Про Продажби“ АД искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение е частично основателно. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В конкретния случай, договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 1000 лв. на процесуалния представител по гр. д. № 16134/2019 г. на Районен съд - Варна превишава минималния определен в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата редакция от 22.01.2019 г. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото възнаграждението следва да се редуцира до определения в Наредбата минимум от 812,61 лв. По същите съображения следва да се намали и заплатения адвокатски хонорар за представителство при първото въззивно разглеждане на делото по в. гр. д. № 1291/2020 г. на Окръжен съд - Варна до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата редакция от 15.05.2020 г. минимум – в размер на 636,09 лв. Платеното от Д. И. Р. адвокатско възнаграждение при повторното разглеждане на делото от Окръжен съд – Варна в размер на 900 лв. е под минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в последната редакция, обн. в ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г. и не следва да се намалява по възражение на ответника. Съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК „Енерго - Про Продажби“ АД следва да заплати направените от Д. И. Р. разноски съобразно уважената част от иска, възлизащи общо на сумата 2211,41 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,