Определение № 317 от 30.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1992/2016 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Великотърновския апелативен съд от 11.03.2016 г. по гр.д. № 81/2016 за спиране на производството по молба за непълно осиновяване. Недоволна от определението е жалбоподателката Н. С. А. - Б., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че при непълно осиновяване е без значение дали далият съгласие за осиновяването съпруг на осиновителката е баща не детето. Ако той е баща на детето, неговото съгласие позволява осиновяването, а ако той не е баща на детето, това не е пречка за допускане на осиновяването, защото то става съгласие като съпруг на осиновителката. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е първоинстанционно, постановено е от въззивен съд и прегражда развитието на производството, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че молителката е съпруга на бащата на детето, който го е припознал, но припознаването се оспорва от прокуратурата и съдът е приел за разглеждане предявения иск по чл. 66, ал. 5 СК. Правните последици на осиновяването от съпруг на родител (специална хипотеза на непълно осиновяване) и правните последици от непълното осиновяване са различни, поради което разрешаването на спорния въпрос за бащинството на родителя има преюдициално значение за осиновяването. Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна. Правилно въззивният съд е приел, че е поискано непълно осиновяване. Също правилно съдът е приел, че въпросът за бащинството на съпруга на молителката е спорен. Неправилно обаче съдът е приел, че спорът за бащинството има значение за изхода на делото. Исканото осиновяване е непълно, то ще създаде отношения на родство само между осиновителката и осиновения и неговите низходящи. Отношенията по произход, доколкото съществуват, се запазват. Ако съпругът на осиновителката е баща на детето, отношенията на родство между него и детето ще продължат да съществуват, а ако той не е баща, те ще отпаднат с обратна сила, но не в резултат на осиновяването, а в резултат на отреченото бащинство. Производството по допускане на осиновяване е охранително, то може да съдържа елементи на исково производство в хипотезата на чл. 93 СК. Във всички случаи съдът е длъжен служебно да следи за наличието на предпоставките за допускане на осиновяването и интереса на детето. Той е длъжен също да следи за наличието на опити за заобикаляне на реда за допускане на осиновяването, тъй като този ред е установен за предотвратяване на търговията с деца. Различните процедури обаче не се изключват взаимно. Волеизявленията на участниците в процедурите са оттегляеми и изменяеми, освен ако тази правна възможност е изрично ограничена в закона (чл. 92 СК). Няма пречка започната процедура да не бъде довършена, а осиновяването да бъде допуснато на друго основание по друга процедура, стига това да е в интерес на детето. Наличието или отсъствието на бащинство е без значение за необходимите съгласия за исканото осиновяване, поради което не са налице предпоставките на чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК за спиране на охранителното производство. За допускане на осиновяването правно значение има дали някой от заявилите съгласие е получил или цели да получи материална и друга незаконна облага. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за произнасяне по същество на подадената въззивна жалба. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение