Определение № 104 от 13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7265/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба,подадена от адв.Г.М. - пълномощник на С. И. Б. и М. И. Б. срещу определение № 613/10.10.2013 год.по в.гр.д.№ 260/13 год. на Сливенски окръжен съд,с което е обезсилено решение № 1213/06.02.2013 год.по гр.д.№ 1783/2011 год. на Сливенски районен съд и е прекратено въззивното производство. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен,по съображения подробно изложени.Претендират разноски за настоящата инстанция. Ответникът по частната жалба – Р. Х. К.,Х. Х. К. и А. Х. К.,чрез пълномощника си адв.Е.Д. е депозирал писмен отговор,в който оспорва основателността й,като счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно.Претендира разноски за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК,от процесуално легитимирана страна и против акт, подлежащ на обжалване с частна жалба,поради което е процесуално допустима. За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че в дадения двуседмичен срок,както и към момента на постановяване на обжалваното определение нередовностите на исковата молба,която е била оставена без движение с определение от 6.08.2013 год. не са били отстранени,поради което е приложил разпоредбите на чл.129,ал.3 и 4 ГПК – обезсилил е постановеното решение на първоинстанционния съд,върнал е исковата молба и е прекратил въззивното производство. Определението е неправилно,а частната жалба основателна. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. Атакуваният съдебен акт е постановен в производство по въззивна жалба срещу първоинстанционно решение. Обезсилването на първоинстанционното решение в случая не може да стане с определение, както е разяснено в ТР № 1/17.07.2001 г. ОСГК на ВКС, актуално и при действащия ГПК,съгласно т.5 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК.Съгласно приетото в т.7 на ТР № 2/2004 год. на ОСГК на ВКС, когато пред въззивния съд са констатирани нередовности на исковата молба и същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в открито заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на долустоящата инстанция и прекратява производството. Това разрешение се прилага и за случаите, при които на друго основание въззивният съд приеме за недопустимо първоинстанционното решение. С оглед гореизложеното определението като неправилно следва да се отмени,а делото да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По искането за разноски съдът не следва да се произнася.Предвид изхода на настоящето производство въпросът за разпределение на разноските,в това число и тези,сторени в настоящото частно производство, ще бъде решен с акта по същество на спора. Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение