Определение № 467 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2953/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от проф.Б. М. М., чрез пълномощника адв.В. Б. срещу определение № 505/18.02.2015 г. по гр.д.№4784/2013 г. на Апелативен съд-София, 7 състав. Жалбоподателят поддържа оплакване,че не е обсъден доводът му за прекомерност на претендираните разноски за адвокатски хонорар.Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по частната жалба доц.К. Н. в писмен отговор,подаден чрез пълномощника адв.К. Н. я оспорва. Постъпило е и становище от проф.М. И. Г., чрез пълномощниците адв.Д. К. и адв.К. Д., според което частната жалба е неоснователна. Останалите страни не изразяват позиция. ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. констатира следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на въззивно обжалване определение и е допустима, но не е основателна. С обжалваното определение е изменено решението на въззивния съд в частта относно разноските,като е уважено искането и на ответника К. Л. Н. и ищецът-жалбоподател в настоящото производство, е осъден да му заплати сумата 1 050 лв. разноски направени във въззивната инстанция за заплащане на адвокатски хонорар. За да уважи молбата му въззивният съд е приел,че претенцията е заявена своевременно с писмена молба и списък, приложени по делото, че са представени писмени доказателства,установяващи плащането, искането е поддържано и в последното по делото открито съдебно заседание.Действително, след постъпване на молбата по чл. 192 ал.4 ГПК /отм./ за изменение на въззивното решение в частта относно разноските, жалбоподателят е поставил на вниманието на съда възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар и то не е обсъдено в мотивите. Възражението обаче не е основателно.Адвокатският хонорар е заплатен по договор за правна защита и съдействие, сключен на 08.11.2013 г., т.е. при действието на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията публикувана в Държавен вестник бр.43/2010 г. Оказана е защита по гражданско дело във въззивна инстанция при имуществен интерес в размер на сумата 30 000 лв. Минималният дължим хонорар за адвокат в този случай съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата е 1050 лв.,колкото е и присъден.Не може да бъде преценено като прекомерно възнаграждение в минималния нормативно предвиден размер. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,