Определение № 10080 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11656/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на И. К. П. подадена от адв. М. Стоянова, с която на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, е направено искане за допълване на решение № 4057 от 03.04.2024 г., постановено по адм. д. № 11656/2023 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта му за разноските. От ответните страни по молбата не са постъпили отговори в едноседмичния срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира, че искането за присъждане на разноски е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 АПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно. С направено искане в писмен отговор на касационната жалба от 30.11.2023 г., процесуалният представител на ответника по касация адв. М. Стоянова е направил искане за присъждане на възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие по реда на чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА, като са представени доказателства, в тази връзка договор за правна защита и съдействие от 30.11.2023г, извадка от регистъра на адвокатите при Адвокатска колегия - Русе. Съдът не се е произнесъл по така направеното искане за присъждане на разноски. Във връзка с горното настоящият състав намира, че постановеното на 03.04.2024 г. решение № 4057 по адм.д. № 11656/2023г. следва да бъде допълнено, тъй като отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. С горецитираното решение е оставено в сила решение №297/16.11.2023г., постановено по адм. дело №658/2023г. по описа на Административен съд – Русе. Предвид изхода на спора в касационното производство, ответникът по касационната жалба И. К. П. има право на разноски за адвокатско възнаграждение. В случая И. П. не е направил реално разноски по делото за адвокатско възнаграждение, тъй като е бил представляван от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и е оказана безплатна адвокатска помощ от адв. М. Стоянова. Съгласно чл.38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В настоящия случай претенцията се основава на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, съгласно която адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. За да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. следва да са налице следните кумулативни предпоставки – 1. Да е налице договорена безплатна правна помощ; 2. Да е налице реално осъществено представителство и 3. Другата страна по правния спор да дължи разноски. Липсата на която и да е от тях води и до неоснователност на претенцията за заплащане на възнаграждение по този ред. В случая са налице доказателства за наличие на обстоятелствата, предвидени в цитираната разпоредба и на адв. М. Стоянова следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон. Такова не е присъдено с решението, въпреки направеното искане, поради което допуснатият процесуален пропуск следва да бъде отстранен по реда на настоящото производство. Поради това настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира, че адв. Стоянова има право на възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство на ответника в касационното производство И. К. П. в размер на 1000.00 лв., съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА. По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение,