Определение № 131 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Ю. К. К., подадена чрез процесуалните й представители адв.М. Б. и адв.С. Б., срещу решение №1262/16.07.2012 г. по гр.д.№390/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката извежда четири правни въпроса, сред които и процесуалноправния въпрос задължен ли е съдът в доклада си по чл.146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти между страните ,като укаже на всяка от тях за кои твърдени от нея факти не сочи доказателства и длъжен ли е въззивният съд да направи нов доклад по делото, ако за факти от съществено значение не е разпределена доказателствената тежест, не е указано на страните,че не сочат доказателства,какви са последците, ако не са дадени указания, допустимо ли е да бъде отхвърлен иск като недоказан,след като за приетите за релевантни факти не са дадени указания за събиране на доказателства съгласно чл.146 ал.2 ГПК и този пропуск не е отстранен от въззивния съд; В срока за произнасяне съдът констатира, че с разпореждане от 11.01.2013 г. на председателя на ВКС е образувано т.д.№ 1/2013 г. за приемане на тълкувателно решение ,вкл. и по следния въпрос: какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен. От изложеното следва, че посоченото тълкувателно решение е с обуславящ характер за определението по настоящото дело. Поради това следва производството по същото да бъде спряно до произнасяне на тълкувателното решение. Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.