Определение № 10360 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10398/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 2 и 4 АП и чл. 217, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Образувано е по частна жалба от А. Х. И., чрез процесуалния й представител против определение № 9340/27.08.2025 г., постановено по адм. дело № 1957/2025 г. по описа на Административен съд – Варна (АС – Варна), с което искането й за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № КС-178-01/14.08.2025 г. на кмета на район Аспарухово, при община Варна, е отхвърлено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че от предварителното изпълнение на заповедта ще настъпят значителни вреди за адресата. Прави се искане за отмяната му и за произнасяне по същество на спора като се постанови исканото спиране. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – кметът на район Аспарухово, при община Варна чрез пълномощника си в писмено становище оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд Варна отхвърля искането на частния жалбоподател за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № КС-178-01/14.08.2025 г. на кмета на район Аспарухово, при община Варна, с която на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж "Промяна предназначението на гаражи и избени помещения в жилище", на ниво 1 (едно) от сграда с кадастрален идентификатор 10135.5510.110.2 по КККР на гр. Варна, район „Аспарухово“, с административен адрес: гр. Варна, [жк],[адрес]. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на изричната законова норма на чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Констатира, че такова предварително изпълнение може да бъде спряно от съда на основание чл. 217, ал. 2 ЗУТ по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Приел е, че няма доказателства за конкретни значими и трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, които да се противопоставят на защитения от правната норма обществен и личен интерес. Обосновал е извод, че липсват условия за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ, поради което и на основание чл. 217, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 ЗУТ обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. В тази връзка законосъобразен е изводът на съда, че производството в случая е по реда на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК, при което в тежест на жалбоподателят е да ангажира доказателства, установяващи, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителни или трудно поправими вреди. В подкрепа на този извод е и правилото на чл. 166, ал. 3 АПК, съгласно което искането се разглежда в закрито заседание, при което съдът преценя наличието или липсата на основания за спиране на предварителното изпълнение с оглед приложените към същото доказателства. Законосъобразен е изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя не са налице материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. В производството по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Посочената норма разпорежда, че изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Изискването на чл. 166, ал. 2 АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия случай. Това означава, че законодателят е презюмирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като е постановил предварително изпълнение на заповедите по чл. 178, ал. 6 ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ. Необходимостта от защита на такива интереси са и материалноправните предпоставки, регламентирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 АПК, при наличието, на които административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт. В случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправи вреди за оспорващия, които да са в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Не са налице и нови обстоятелства, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърлянето му. От събраните по делото доказателства не е установено нито наличието на нови обстоятелства, нито значителни или трудно поправими вреди, които ще настъпят за оспорващия в резултат на предварителното изпълнение на административния акт. Жалбоподателката основава искането си с доводи, че такива вреди биха настъпили, тъй като процесният строеж представлява единственото й жилище. Разпоредбите на чл. 175 и следващите от ЗУТ съдържат императивни изисквания към възложителя за изготвяне надлежна документация при завършване на строежа и действия във връзка с въвеждането му в експлоатация. Целта на тези изисквания е да не се допуска експлоатация на незавършен, негоден или в друго отношение опасен за ползване и обитаване строеж. В случая се касае за неприет по установения ред строеж, чието ползване е рисково и само по себе си може да доведе до неблагоприятни последици за адресата и трети лица. Спазването на посочените разпоредби гарантира живота и здравето както на обитателите и ползвателите на строежа, така и на трети лица. Ето защо допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта по чл. 178, ал. 6 ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1,т. 6 и т. 7 ЗУТ като обслужва тези интереси, включително и на собствениците-ползватели, не би могло да им причини значителни или трудно поправими вреди, съответни на вредите, от които разпоредбата ги защитава. Евентуалните вреди, за които се твърди, че ще настъпят от фактическото неудобство с оглед зимния сезон, подлежат на възмездяване в самостоятелно съдебно производство при евентуално приключване на делото с отмяна на заповед № КС-178-01/14.08.2025 г. на кмета на район Аспарухово, при община Варна. Определението е законосъобразно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение 1- во АПК Върховният административен съд, второ отделение,