Определение № 9505 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9881/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от П. И. Б., с [ЕГН], чрез адв. Е. Генчева, срещу Определение № 26075 от 26.06.2026 г., постановено по адм. д. № 5847 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2026 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Б. срещу Писмо с регистрационен № 433200-42052 от 03.04.2026 г., издадено от началник на отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател иска отмяната на обжалваното определение по подробно изложените в частната жалба съображения и връщане на делото на същия състав от АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия и за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът по частната жалба не представя възражение или писмен отговор в срока по чл. 232 АПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно като преграждащо по – нататъшното разглеждане на жалбата му и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане жалбата на Б. и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е съобразил съдържанието на оспореното писмо, като правилно го е пресъздал в обжалваното определение. Приел е, че то не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 АПК и в този смисъл е направил извод за недопустимост на оспорването срещу него съгласно чл. 159, т. 1 АПК. Мотивирал е становище, че писмото има само уведомителен характер за реда на изтърпяване на наложените наказания и от него Б. не търпи правни последствия, с него не се създават права или задължения, както и то не засяга непосредствено такива. Възприел е, че последиците за настоящия частен жалбоподател са настъпили въз основа на издаденото му наказателно постановление от 20.06.2024 г. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези предпоставки, по арг. от разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК, която е от категорията на абсолютните и за които съдът следи служебно, е наличието на акт подлежащ на оспорване. Такива са административните актове - индивидуални, общи и нормативни, доколкото не са изключени от приложното поле на АПК или с изрична правна норма не е изключен въобще съдебният контрол по отношение на тях. Обосновано на съдържанието на оспореното писмо съставът на АССГ е приел, че то не носи белезите на индивидуален административен акт, не накърнява права и интереси на Б. и има единствено уведомителен характер. Този извод съдът не е направил на основание наименованието на писменото изявление на административния орган, а след като го е подложил на преценка относно това разпорежда ли определено поведение на лицето, което пряко да засяга или накърнява правната му сфера. Впрочем, наред с другото, на Б. с него е разяснено при какви обстоятелства няма пречки да му бъде издадено ново свидетелство за управление на моторно превозно средство и предпоставките за връчването му. Във връзка с обстоятелствените възражения, изтъкнати в частната жалба по отношение значението на уведомлението от автора на писмото до Б. относно началото на изпълнението на наложената принудителна административна мярка – 12.12.2025 г., частният жалбоподател следва да съобрази очакваните и предвидими последици на искането си в писмото от 13.03.2026 г. по отношение на изтичане на осемнадесетмесечния срок във връзка със ЗППАМ от 09.06.2024 г., липсата на твърдения, че е направил искане за връщане на СУМПС поради изтичане на срока, за който е отнето, което да не е удовлетворено, както и твърдението му, че всъщност то е било изгубено, поради което не е отнето през 2024 г. (вж. жалбата до АССГ). Тези твърдения обаче, не подлежат на проверка в настоящото производство. Предвид изложеното, писмото не засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на частния жалбоподател. То не създава разпоредителни последици за него и в съответствие с неговото съдържание следва да се приеме, че то не съдържа властническо волеизявление, скрепено с възможността за държавна принуда, което едностранно да поражда, или да е в състояние да породи промени в правната сфера на Б.. Издаването му не поражда права и задължения за него и от писмото не произтичат преки правни последици за това лице. Наред с това, то не съдържа и отказ за издаване на административен акт. В този смисъл писмото не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. По тези причини и доколкото оспореното писмо няма белезите на подлежащ на обжалване пред съда индивидуален административен акт, е налице липса на нормативно установените същностни негови белези, която сочи недопустимост на търсената по реда на това съдебно производство защита. Предвид липсата на годен предмет за оспорване, жалбата срещу него правилно е преценена от състава на АССГ за процесуално недопустима. Налице е била хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК за оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея производство. Ето защо при извършената проверка на определението, предмет на инстанционна проверка, настоящият съдебен състав намира, че то е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да остане в сила. По горните съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение