Определение № 5016 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3835/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. във връзка с чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. С. К., действаща като майка и законен представител на малолетния й син А. С. К., срещу Определение № 7727/06.03.2025г. по адм.д. № 1792/2025г. на Административен съд София – град / АССГ/, с което определение съдът е отхвърлил жалбата й срещу решение № ППН-01-463/2024 от 28.11.2024 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/. В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на оспореното определение и се претендира неговата отмяна. Поддържа се, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.4 пар.1 от Регламент ( ЕО) 2016/679 / Регламента/ относно съдържанието на понятието „лични данни“, и е направил изводи, без да се обсъдят представените с жалбата и съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, съобразно които, в резултат на телевизионния репортаж, неограничен кръг от лица са имали възможност да установят самоличността на субекта на данните. Обосновава се, че предоставената в телевизионния репортаж информация за здравния статус и поведението на засегнатото лице, училището, в което се обучава и в кой клас, както и взаимоотношенията му с други съученици е достатъчна за идентифицирането му. В заключение се поддържа и необсъждане на предоставените на КЗЛД информация и за допуснато нарушение от страна на директора на училището, свързано с обработването на лични данни на ученика. Иска се отмяна на определението на АССГ и на решението на КЗЛД и връщане на преписката на КЗЛД с указания по приложението на закона. Претендират се разноски, по списък, съдържащ се в заключителната част на частната жалба. Ответникът – Комисия за защита на личните данни, чрез пълномощник, в писмен отговор, оспорва частната жалба като неоснователна .Поддържа, че в материала, излъчен по конкретната телевизия е изнесена обща информация, с думи и изрази с широко значение и с високо ниво на обобщение, непозволяващо идентифициране на конкретни физически лица. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Счита за недоказани разноските на частния жалбоподател и моли такива да не се присъждат. Върховният административен съд, състав на пето отделение, определя частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. С. К., действаща лично и като майка и законен представител на А. С. К., срещу решение № ППН-01-463/2024 от 28.11.2024 г. на КЗЛД, с което се обявява за процесуално недопустима жалбата й с рег. № ППН-01-63 от 21.05.2024 г. и се прекратява образуваното по нея производство. От данните по делото е видно, че КЗЛД е била сезирана с жалба от М. С. К., действаща лично и като майка и законен представител на А. С. К., с твърдение, че на 10.04.2024г. в предаването „България сутрин“ на телевизия България ON AIR, е анонсиран от водещата на предаването казус, който се отнася до по-голямата ангажираност на родителите с проблемни деца, а в посочен в жалбата линк излъченият материал е със заглавие: „20 родители са спрели децата си от училище за една седмица заради проблемен ученик“, подзаглавие „М. Ч., А. Р. и Р. Д. настояват за ангажираност при работа с младежи със специални потребности“. В жалбата са посочени цитати от изявления на участниците в предаването – директора на [заличен текст] в гр.София, както и на двама родители на ученици от [заличен текст] на същото училище, които цитирани изрази, според жалбоподателката, дават възможност да се установи самоличността на детето – син на М. К. и ученик в [заличен текст] в същото училище, посредством посочване на училището, класа, в който се обучава, характеристики на поведението му, посочване на специалисти, като професии, работещи единствено с детето, както и твърдения на други родители за поведението на детето, вкл. и посочване на факта, че детето наскоро е паднало в час по физкултура и се е ударило и че 20 родители са спрели децата си от училище з една седмица с искане за преместване на проблемното дете в друго училище.. В жалбата до КЗЛД са посочени нарушения на чл.25з ал.1 от ЗЗЛД, тъй като изнесената информация е дала възможност идентифицира детето от широк кръг от лица, в това число негови съученици и връстници, родители на ученици от същото училище и др.лица от социалната среда на детето. С жалба-допълнение от 23.05.2024г. М. К. е уведомила КЗЛД и за наличие на хипер връзка към телевизионния репортаж, публикувана на сайта на [заличен текст], с искане за предприемане на действия медията и училищния директор да преустановят публичното разпространение на телевизионния репортаж. КЗЛД е дала възможност за становище по жалбата на „ИНВЕСТОР.БГ“ АД, както и на жалбоподателката да представи доказателства в подкрепа на доводите си в жалбата и да направи искания. Представено е становище от „ИНВЕСТОР.БГ“ АД, както и са направени и допълнително обосновани искания за събиране на доказателства от КЗЛД от страна на М. К.. Жалбата на М. К. е разгледана на заседание на КЗЛД по протокол 45/06.11.2024г., на което е предложен проект на решение, с което жалбата се остави без разглеждане, като недопустима. С оспореното пред АССГ решение № ППН-01-463/2024 от 28.11.2024 г. КЗЛД е обявила жалба с рег. № ППН-01-463 от 21.05.2024 г., подадена от М. С. К. в лично качество и в това на законен представител на А. С. К., срещу „Инвестор.БГ“ АД за процесуално недопустима за разглеждане, на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК, тъй като не са налице специалните изисквания на закона, а именно правото и задължението на надзорния орган да се произнася по жалби на субекти на данни, които имат за предмет информация, която не съставлява лични данни и е прекратила производството. В решението си КЗЛД е приела, че в излъчения по телевизията материал не се съдържа информация, която да се квалифицира като лични данни, по смисъла на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като участващите в материала лица (репортер, директор, родители, водещи) използват думи и изрази с изключително широко значение: проблемни деца, деца със специални потребности, дете, майка, родители, без да се навлиза в каквато и да било конкретика, свързана с дете и/или родител. КЗЛД е приела, че единствената конкретна информация, предоставена на аудиторията/потребителите, е свързана с обстоятелството, че дете с проблемно поведение/със специални потребности учи в училището, без да се установява информация за клас и паралелка, в която учи детето. По тези съображения КЗЛД е приела, че връзката на информацията с конкретно лице (М. К. и А. К.) и идентифицирането на същото или възможността за идентифициране на конкретно физическо лице, само и единствено въз основа на информация, от чието съдържание съответното лице може да се отличи от други лица, съответно да е разпознаваемо като конкретно лице от други лица, притежаващи качеството учащо дете и родител на учащо дете в училището – М. К. и А. К., не е налице. При тези приети за установени факти, първоинстанционният съд, в производство по реда на чл. 197 АПК е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в предвидената форма и при правилно приложение на материалния закон и спазване на административно-производствените правила. Посочил е, че надзорният орган е бил сезиран с недопустима жалба, като предпоставка за допустимост на жалбата е нарушение обработка на лични данни, каквато в случая не била налице, като приел за правилен извода на КЗЛД, че в конкретната хипотеза не се установява връзката на информацията с конкретно лице / майката на детето или детето/и идентифицирането на това лице или възможността за идентификация., приемайки и че информацията, предмет на жалбата не съдържа лични данни. Определението е неправилно. При постановяването му и преценката за правилността на решението на КЗЛД съдът не е съобразил в пълнота определението за "лични данни" по чл.4 т.1 от Регламента, а именно, че лични данни означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице; и конкретно, че лични данни е и информацията, съдържаща данни за местонахождение на физическо лице, която дава възможност за прякото или непряко му идентифициране. Съдът и КЗЛД не са съобразили и забраната в разпоредбата на чл. 9 пар.1 от Регламента, отнасяща се за обработването на специални категории лични данни, сред които и за обработването на данни за здравословното състояние на физическото лице. Поради това, противно на приетото от КЗЛД и АССГ, жалбата съдържа конкретни данни за нарушение при обработването и разпространение на лични данни на уязвимо лице, каквито са данните за местонахождението му, като място на обучение в конкретно училище и в конкретен клас, независимо, че не е посочена паралелката, както и данните за здравословното състояние на лицето, определено като такова със специални образователни потребности, само и единствено с което работи психолог. Тази информация, посочена конкретно в жалбата и в допълнението към нея, както и в допълнително представените сведения от конкретни лица, идентифицирали субекта на данните, въз основа на съдържанието на репортажа, по никакъв начин не обоснова извода на КЗЛД и на съда в оспореното определение за недопустимост на жалбата, като несъдържаща данни за нарушение на правото на защита на личните данни. Съгласно чл.77 т.1 от Регламента и чл. 38 ал.1 от ЗЗЛД всеки субект на данни има право да подаде жалба до надзорен орган, ако субектът на данни счита, че обработването на лични данни, отнасящи се до него, нарушава разпоредбите на настоящия регламент. Преценката дали действително има нарушени права по Регламента е преценка за основателност на жалбата, а не за нейната допустимост. Поради това, неправилно в случая е прието, че жалбата няма за предмет нарушение на Регламента и ЗЗЛД и не удовлетворява специалните изисквания на закона за нейното разглеждане по същество. Специални изисквания към жалбата ЗЗЛД не съдържа, с изключение на тези за сроковете за подаването й и посочените в чл.38а ал.2 от ЗЗЛД. Правото на жалба на субекта на данни възниква при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД / чл.38 от ЗЗЛД/, при което е достатъчно в жалбата да се посочат нарушените права, кога и от кого е станало това. Съдът и КЗЛД са се произнесли по съществото на спора, излагайки мотиви за липса на нарушение, и същевременно са приели жалбата на М. К., действаща лично и като законен представител на малолетния си син, за недопустима. Задълженията на КЗЛД по чл. 57, т.1 б. „е“ от Регламента изискват разглеждането на жалбите, подадени от субект на данни или от структура, организация или сдружение в съответствие с член 80, и разследване по предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно, както и информиране на жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок, което задължение КЗЛД не е изпълнила. Поради изложеното, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като се отмени и обжалваният пред АССГ административен акт, а преписката върната на органа за продължаване на производството по нея, включително конституиране на страните в административното производство и постановяване на административен акт по същество. С пълномощно от 09.05.2024г. М. К. е упълномощила адв. А. Качаунова и адв.Д. Драгиева да я представляват в производството, но не са представени доказателства, че това представителство е при условията на чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, поради което разноските за адвокатско възнаграждение са недоказани и не следва да се присъждат. В полза на частния жалбоподател следва да се присъдят направените разноски за държавна такса в производството пред АССГ в размер на 20 лв. и за държавна такса в производството пред настоящата инстанция в размер на 30 лв.. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение