Определение № 260 от 20.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 265/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Столична община – район „С.“, представлявана от кмета Г. И., чрез юрк. В. Д., с искане за изменение на определение № 643 от 5 август 2022 г., постановено по настоящото гражданско дело, в частта му за разноските. Молителят сочи, че на основание чл. 9, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на присъдения в полза на ответницата адвокатски хонорар възлиза на 504,78 лева, а не присъдения от съда такъв от 720 лева. Като основание за искането за намаляване на присъдените разноски се сочи ниската фактическа и правна сложност на делото. Ответницата в касационното производство М. В. В., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Х. Т., в отговор на искането заявява становище за неговата неоснователност. Молбата е неоснователна. С определение № 643 от 5 август 2022 г., постановено по настоящото дело, съдът не допусна касационно обжалване по касационната жалба на Столична община – район „С.“, на въззивното решение № 266069 от 11 октомври 2021 г., постановено по в.гр.д. № 2025961/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20275336 от 14 декември 2020 г., постановено по гр.д. № 33251/2020 г. по описа на Районен съд София за уважаване на предявените от В. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението ѝ, извършено със заповед № РСЛ20-РД-15-597/09.06.2020 г. на кмета на Столична община – район „С.“, за възстановяването ѝ на работа на заеманата преди уволнението длъжност „главен експерт“ в отдел „Управление на общинската собственост и жилищния фонд, регистрация и контрол на търговската дейност“, и общината е осъдена да заплати на В. обезщетение за оставане без работа за периода 11.06.-11.12.2020 г. в размер на 6860,76 лева, ведно със законната лихва от 24.07.2020 г. По касационното дело е представен отговор на касационната жалба от В. с приложени към него договор за правна защита и съдействие от 12.01.2022 г., фактура за сторено плащане на 720 лева от същата дата и списък на разноските. Съобразно правилото на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото адвокатско възнаграждение към момента на сключването на договора за правна помощ за предявените искове за отмяна на уволнението и възстановяване на работа, възлиза на 650 лева; по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ по правилото на чл. 7, ал. 1, т. 3 от наредбата (неправилно посочено от молителя като чл. 8, ал. 1, т. 3 от наредбата, който касае друг вид съдебно производство) възнаграждението възлиза на 673,04 лева, или общо възнаграждението по смисъла на наредбата е в размер на 1323,04 лева. Прилагайки правилото на чл. 9, ал. 3 от наредбата, дължимото възнаграждение е в размер 992,28 лева, но съдът се произнесе в рамките на заявеното от страната искане. Ето защо не се разкрива хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,