Решение № 8474 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2636/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно на "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД (ЕРМ Запад) и на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР),срещу решение № 1265 от 12.01.2026г. по адм. д. № 4831/2025г. на Административен съд София - град, с което Съдът е отменил Решение № Ж-359 от 16.04.2025г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и е върнал преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне, в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът ЕРМ Запад чрез процесуалния си представител твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробно аргументите си в подкрепа на изложената от същото дружество теза, че присъединяването на клиента правилно е преценено, че следва да бъде извършено по реда и при условията на чл.33, ал.4 от Наредба №1/2017г. като територия извън регулация. Желае съдът да зачете признание на жалбоподателя, че съществуващият трафопост се намира на над 600,00 метра по трасето на съществуващата улична мрежа. Възразява се срещу позоваването на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл.53, ал.1 от Наредба №6/2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, тъй като последната касае единствено производителите. Обръща се внимание на обстоятелството, че към момента на постановяване на оспореното решение на КЕВР, породилото недоволството становище на жалбоподателя е с изтекла валидност поради действието на разпоредбата на чл.16, ал.2 от същата наредба. На следващо място оспорва изводът на АССГ за непредставяне на доказателства относно техническите възможности за присъединяване, като припомня, че именно по желание на жалбоподателят е била оттеглена поисканата по-рано СТЕ. С оглед оборване тезата на ответната страна за прилагане на различен подход и критерии към различни лица в същото землище органът представя за сведение становища за присъединяване на обекти, по които са посочени условия за присъединяване, сходни с оспорените. Пледира за отмяна на оспорения съдебен акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Касаторът КЕВР не оспорва фактите, възприети като установени от страна на първоинстанционния съд, но счита че въз основа на тях са били маправени неправилни правни изводи. Изразено е мнение. Че операторът ма съответната мрежа е извършил проучване на условията за присъединяване, като правото и възюможността да определи техническите изисквания са изцяло в неговата компетентност след като е установено съобразяване от страна на дружеството с разпоредбите на чл.2, ал.1 и чл.11, ал.1, т.4 от Наредба №6. Изразява се недоволство с извода на ААСГ за липса на мотиво в оспореното Решение на КЕВР, като се обяснява, че мотивите са налични чрез препращане към експертните становища на оператора. Припомня се, че органът действа при условията на оперативна самостоятелност, като развилото се производство пред първоинстанционния съд е доказало, че актът на КЕВР не е произволен. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт, отхвърляне на жалбата против решението на КЕВР и присъждане на съдебноделоводни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – М. В. К., не се представлява от процесуален представител, но изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира да бъде оставен в сила съдебният акт на първоинстанционния съд и отхвърлени претенциите за разноски на касаторите. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, засегната от оспореното решение, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е било инициирано по жалба, подадена от М. В. К., срещу решение № Ж-359 от 16.04.2025г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. С това решение КЕВР е прекратила административното производство, образувано по жалба с вх.№ Е-11Х-00-82/27.02.2025г., подадена от К. срещу ЕРМ Запад ЕАД. С оспорения съдебен акт, АССГ е установил, че Административното производство пред Комисията за енергийно и водно регулиране е било образувано по жалба с вх. № Е-11Х-00-82/27.02.2025 г., подадена от М. В. К. срещу действия на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД във връзка с процедура по присъединяване към електроразпределителната мрежа на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 57011.5520.21, находящ се в [населено място], район „Нови Искър“, местност „Завоя“. В жалбата до КЕВР К. е изложил оплаквания относно определените от електроразпределителното дружество условия за присъединяване на бъдещ обект – жилищна сграда и водоплътна изгребна яма, предвидени за изграждане в имота. Направено било искане Комисията да задължи дружеството да сключи договор за присъединяване, да измени определените технически условия и да приеме, че разходите за изграждане на нов трансформаторен пост не следва да бъдат възлагани на присъединяваното лице. От административната преписка съдебният състав приел за установено, че на 13.02.2024 г. К. е подал до „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД заявление за проучване на условията за присъединяване с вх. № 1205405265. Във връзка със заявлението дружеството издало Становище SAP № IB-31-34-26094 от 20.03.2024 г., с което е определило като условие за присъединяване изграждането на нов единичен трафопост на границата на имота и нова кабелна линия средно напрежение 20 kV до мястото на присъединяване. Установено било и това, че в становището било посочено още, че присъединяването ще бъде възможно след приемане на ПУП – парцеларен план. Прието за установено от приложената административна преписка било това, че на 30.01.2025 г. жалбоподателят е подал ново заявление за проучване на условията за присъединяване за същия имот и същия обект, като електроразпределителното дружество е отказало извършването на ново проучване, приемайки че към този момент е налице действащо становище по първоначалното заявление и е предложило възстановяване на платената такса по второто заявление. К. не приел това предложение и настоял за издаване на ново становище. От същата преписка АССГ установил, че в изпълнение на правомощията си по чл. 76, ал. 4, т. 8 ЗЕ и по реда на чл. 142 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. КЕВР е образувала производство по проверка на жалбата и е изискала становище от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. В предоставените писмени становища проверяваното дружество е поддържало, че условията за присъединяване са определени съобразно приложимата нормативна уредба, географското положение на имота, резултатите от извършеното техническо проучване и избраната оптимална схема за присъединяване. Посочено било, че най-близкото енергийно съоръжение се намира на приблизително 650 улични линейни метра от имота и че присъединяване чрез съществуващ трансформаторен пост би довело до отклонение от техническите правила за експлоатация и развитие на мрежата и до влошаване на параметрите на електроснабдяването. В становищата си дружеството заявило също, че жалбоподателят не е подал искане за сключване на договор за присъединяване в едногодишния срок на валидност на становището, поради което считало процедурата по присъединяване за прекратена. В хода на проверката наред с изисканите становище от ЕРМ Запад ЕАД, КЕВР е събрала и доказателства относно устройственото положение на имота, а именно писмо от район „Нови Искър“ – Столична община, според което процесният имот попада „извън регулацията“ на [населено място]. След приключване на проверката бил изготвен доклад с вх. № Е-ДК-506/10.04.2025 г. и проект на решение, въз основа на които КЕВР постановила оспорваното Решение № Ж-359/16.04.2025г. С посоченото решение Комисията приела жалбата на К. за неоснователна. Административният орган е възприел изцяло изложените от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД фактически твърдения и е приел, че дружеството е изпълнило задълженията си по приложимата нормативна уредба, като е определило условията за присъединяване въз основа на техническите възможности на мрежата и оптималната схема за присъединяване. КЕВР е приела още, че нормативната уредба не предоставяла на клиента право да определя начина на присъединяване и че липсвали данни жалбоподателят да е подал надлежно искане за сключване на договор за присъединяване, поради което не е налице отказ от страна на дружеството да сключи такъв договор. Решението на КЕВР било оспорено пред Административен съд София-град, като при разглеждане на спора първоинстанционният съд е възприел за установени по делото фактическите обстоятелства, съдържащи се в административната преписка, включително обстоятелствата относно подадените заявления за присъединяване, съдържанието на издаденото становище за присъединяване, местоположението на имота и проведеното производство пред КЕВР. Съдът не е констатирал спор между страните относно тези факти. Въпреки това съдът е достигнал до изводи относно административния акт, които се различават от тези на административния орган. Приел е, че КЕВР е постановила решението си при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е извършила самостоятелна проверка на релевантните за спора факти, а е възприела безкритично изложените от електроразпределителното дружество твърдения. Според съда липсвали доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че предложеният от дружеството начин на присъединяване представлява оптималната техническа схема или че присъединяването към съществуващи енергийни съоръжения би довело до нарушаване на техническите параметри на електроразпределителната мрежа. Първоинстанционният съд е счел още, че в решението на КЕВР не са изложени конкретни мотиви относно приложимите технически изисквания, не е изследвано възражението на жалбоподателя за неравнопоставено третиране спрямо други собственици на близки имоти и не е изяснен въпросът относно задължението за изграждане и финансиране на съоръженията, необходими за присъединяването. Въз основа на тези съображения съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да изясни всички относими факти и обстоятелства по спора и е постановил решение при непълнота на доказателствата и недостатъчни мотиви. По този начин с оспореното решение Административен съд София-град е отменил Решение № Ж-359/16.04.2025 г. на КЕВР и е върнал административната преписка на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне при съобразяване на дадените в съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно и не страда от пороците, изложени в касационната жалба, свързани с нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1, т.2 ЗЕ Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. Според нормата на чл. 33, ал.1 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия цените за присъединяване на крайни клиенти към електроразпределителни/затворени електроразпределителни мрежи се образуват в зависимост от предоставената мощност в kW и се разделят на седем основни групи. Според ал. 4 на същата разпоредба цената за присъединяване на крайни клиенти в територии извън регулация на населените места се определя на база действително направените разходи за изграждане на присъединителните съоръжения по индивидуален проект. В конкретният случай спорът между страните основно се свежда до това, дали заявеното присъединяване касае територия „извън регулация на населеното място“, откъдето е възникнал основният спор за начинът и условията за присъединяване, които пряко влияят и на предложената цена. В тази връзка отбелязано следва да бъде, че Законът за енергетиката и чл. 33, ал. 4 от Наредба № 1/2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия не предоставят нормативна дефиниция на термините "извън регулация“ и „населено място“. По тази причина приложими са разпоредбите даващи дефиниция в други закони. Такава от една страна е разпоредбата на § 5, т. 3 от ДР на ЗУТ, която посочва, че "Неурегулирана територия" е територия, в която поземлените имоти не са урегулирани с подробен устройствен план. На свой ред според нормата на § 5, т. 6 ДР на ЗУТ „Територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Следователно за да са налице условията за приложение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № 1/2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия следва имотът да е урегулиран с ПУП и да попадат в строителните граници на населеното място, т.е. за имота да е предвидено застрояване. КЕВР е пропуснала да изследва това дали посоченият имот попада в територията на населеното място по смисъла на на § 5, т. 6 ДР на ЗУТ, който термин притежава смисъл и съдържание различен от термина „строителни граници“ на населеното място и „регулация на населеното място“, използван от съответната община. В този смисъл, първоинстанционният съд макар да не е изследвал възможността спорният имот да попада именно в хипотезата на чл.33, ал.1, вместо ал.4 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, правилно е отбелязал, че информацията е възприета от КЕВР едностранчиво, според изложението на ЕРМ Запад и на база единствено на представено от Столична община Удостоверение на стр. 68 от първоинстанционното дело, която предоставя вътрешно противоречиви данни за това, че имотът е едновременно и урегулиран, и се намира извън действащия регулационен план. В същото време по делото са налице данни и за това, че имотът според ОУП се намира в устройствена зона Жв, т.е. жилищна вилна, което не съответства на предназначение различно от урбанизирана територия. Тези обстоятелства действително обосновават наличието на достатъчно предпоставки след проверка на истинността им от страна на КЕВР, да бъде прието, че обектът, чието присъединяване се иска попада в обхвата на чл. 33 ал. 1 от Наредбата и спрямо него не следва да се прилага ал. 4 на същата разпоредба. Не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на АССГ и уваженото искане за оттегляне на допуснатата СТЕ. Налични по делото са достатъчно други доказателства, които разколебават възприетата от КЕВР теза за попадането на имота в хипотезата на чл.33, ал.4 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Те не биват оборени и с представените от страна на касатора Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД13 броя становища с твърдение, че касаят имоти в същия район с идентични или сходни характеристики, третирани по идентичен начин, доколкото същите не съвпадат с посочените от самия жалбоподател 10 други имота от същия район, за които се твърди, че са били присъединени към мрежата на ЕРМ Запад ЕАД. В крайна сметка в тежест на КЕВР е да провери дали ЕРМ Запад ЕАД е подхождало по идентичен начин спрямо сочените за съседни имоти или е проявявало различен подход спрямо тях. Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не намира за необходимо да повтаря останалите мотиви на първостепенния съд, доколкото ги намира за правилни и обосновани. При горните правни изводи обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на процесуалните представители на касаторите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение.Такова искане не е постъпило от страна на ответника, поради което съдът не дължи произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение,