Определение № 5056 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7776/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по подадена молба от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ /„ОДОП“/ гр. Варна при Централно управление на Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/, в която се прави искане за допълване и изменение на решение № 1881 от 19.02.2024 г., постановеното по адм. д. № 7776/2023 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, в частта му за разноските. В молбата се твърди, че съобразно изхода на спора, касационната инстанция е пропуснала да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски на НАП за юрисконсултско възнаграждение в качеството на ответник по касационната жалба на Ж. Милушев и по отношение на претендиранираната държавна такса за касационно разглеждане на делото. Иска се допълване на решението в частта за разноските, като се присъдят направените разноски в размер на 1 611, 63 лева. По искането в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от ответната страна – Ж. Милушев, [ЕГН] чрез адв. Евстатиева, с което се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на същата. Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение счита, че искането за изменение на решението в частта за разноските, макар и подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, е недопустимо по следните съображения: Независимо от изложеното в искането, че се касае за допълване на решението в частта за разноските, на практика се иска изменение на решението в частта за разноските, доколкото с решението са присъдени разноски в полза на НАП. Допълване на решението в частта за разноските щеше да бъде налице, ако съдът изобщо не се беше произнесъл по сторените по делото разноски, какъвто не е настоящият случай (в този смисъл мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Съгласно т. 9 от посоченото Тълкувателно решение, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Според т. 2 от същото ТР страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. В случая към писменото си становище по делото директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ /„ОДОП“/ гр. Варна не е представил списък на разноските, поради което искането му за изменение на решението в частта за разноските е процесуално недопустимо. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение