Определение № 281 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1252/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 3.04.2013 г. по гр.д. № 53/2013 г. на Бургаския апелативен съд, с което е върната частна жалба срещу определение от 27.03.2013 г., постановено по същото делото, с което е оставено без уважение искането за отвод на съдебния състав. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че определение, с което се оставя без уважение искане за отвод на съдебния състав, не е от категорията съдебни актове, които подлежат на обжалване. Поради това е приел, че частната жалба е недопустима и е оставил същата без разглеждане. Определенията на съда съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК подлежат на обжалване, когато с тях се прегражда по-нататъшния ход на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Определението на съда, с което се оставя без уважение искане за отвод на съда, не прегражда по-нататъшния ход на делото, нито в разпоредбите на чл.22-24 ГПК е предвидено, че съдебния акт, с който съдът се произнася по искане за отвод, подлежи на обжалване пред горестоящ съд. Приетото от въззивния съд, че частната жалба срещу разпореждане, с което съдът се е произнесъл по искане за отвод е недопустима, е правилно, поради което същото ще следва да се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.