Определение № 6564 от 17.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5432/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. И. О. срещу определение № 209 от 18.02.2025 г., постановено по адм. дело № 463/2024 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу твърдяно бездействие на кмета на Община Смолян по задължение, произтичащо от нормата на чл. 225а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че е налице незаконосъобразно бездействие на кмета на Община Смолян по задължението му да издаде заповед за премахване на незаконен строеж, намиращ се в съседния на жалбоподателя имот и за него е налице правен интерес да оспорва това бездействие на кмета. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответникът – кмет на Община Смолян, чрез процесуалния си представител ст.юрк. З. Карамучев, в приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на настоящия частен жалбоподател срещу бездействие на кмета на Община Смолян да изпълни правомощията си по чл. 225а ЗУТ по отношение на твърдяно извършено незаконно строителство в съседен на собствения на жалбоподателя имот. Определението е мотивирано с липсата на правен интерес за трети лица да оспорват извършването/неизвършването на действия на кмета на общината в производство по премахване на незаконен строеж, тъй като страни в него са единствено административният орган и адресатът на заповедта. Така постановеното определение е правилно, обосновано и законосъобразно. Видно от съдържанието на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, а така също и от доводите по частната жалба, оспорването касае бездействието на кмета на Община Смолян по установяване на незаконно строителство и издаване на административен акт за неговото премахване. Това "бездействие", дори и да се приеме че е налице, за което няма доказателства по делото, не съставлява такова по см. на чл. 256 от АПК, тъй като неиздаването на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, не е фактическо, а правно бездействие и защитата по реда на чл. 256 от АПК в случая е изначално недопустима. Предметът на защита по реда на чл. 256 от АПК следва да е насочен срещу задължение на административния орган да извърши дължими по закон действия, т.е. действия по изпълнение на своите законни правомощия, които той не извършва. Следователно, необходимо е наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административен орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Правната възможност на гражданите и организациите за защита по реда на чл. 256 от АПК е създадена и се отнася само за случаите, когато те са извън производство по издаване на индивидуален или общ административен акт. В настоящия случай търсената от жалбоподателя защита по реда на чл. 256, ал. 1 от АПК срещу бездействие на кмета на Община Смолян да извърши фактически действия, свързани с премахване на твърдян незаконен строеж, не попада в приложното поле на чл. 256 от АПК. Това е така, тъй като за административния орган не е налице законово задължение да извърши конкретно действие - проверка, респ. да образува административно производство по сигнал за незаконно строителство. При упражняване на правомощията си по чл. 225а от ЗУТ, компетентният административен орган няма регламентирано задължение за произнасяне в определен срок и за започване на производство по установяване на незаконен строеж, като органът не е обвързан от наличието или липсата на сигнал за незаконно строителство - той действа служебно. Като орган, контролиращ незаконното строителство, кметът на общината действа в условията на оперативна самостоятелност и негова е преценката да издаде или не заповед за премахването на строеж, като незаконен. Обоснован в тази насока е изводът на съда, че за жалбоподателя не е налице правен интерес да оспорва неизвършването на определени действия от кмета на общината, свързани с констатиране, съответно премахване на незаконен строеж. Следователно, както правилно е приел административният съд, предявеният иск по чл. 256 от АПК се явява недопустим, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. Предвид изхода на спора е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за частното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,