Определение № 115 от 11.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 523/2021 г.
ВКСI търговско отделение11.03.2021 г.докладчик Росица Божилова
Диспозитив
СПИРА изпълнението на решение № 144/23.02.2021 г. по гр.д.№ 3209/2020 год. на Софийски апелативен съд, в ч а с т т а м у, с която е потвърдено решение № 4291/16.07.2020 г. по гр.д.№ 13971/2017 г. на Софийски градски съд, за осъждане ЗАД „ ДаллБогг: Живот и здраве „ ЕАД да заплати на В. С. М., в качеството на правоприемник на К. Е. М., на основание чл.432 ал.1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди над размера от 50 000 лева и мораторна лихва за забава върху разликата до присъдените 70 000 лева, к а к т о и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане застрахователя да заплати на ищцата Х. К. С. обезщетение за неимуществени вреди, на същото основание, за разликата над 3 000 лева и мораторна лихва за забава върху разликата до присъдените 20 000 лева, считано от датата на непозволеното увреждане. Да се издаде препис от определението на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве ” ЕАД. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.282 ал.2 ГПК. Подадена е молба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве„АД, за спиране изпълнението - предвид касационното му обжалване - на решение № 144/23.02.2021 г. по гр.д.№ 3209/2020 год. на Софийски апелативен съд, в ч а с т т а м у, с която е потвърдено решение № 4291/16.07.2020 г. по гр.д.№ 13971/2017 г. на Софийски градски съд, за осъждане застрахователното дружество да заплати на В. С. М., в качеството на правоприемник на починалия в хода на производството ищец К. Е. М., на основание чл.432 ал.1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 50 000 лева и до присъдените 70 000 лева / обжалваем интерес 20 000 лева /, респ. съответната законна лихва върху считаната за недължима главница, к а к т о и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане застрахователя да заплати на ищцата Х. К. С. обезщетение за неимуществени вреди, на същото основание, за разликата над 3 000 лева и до присъдените 20 000 лева / обжалваем интерес 17 000 лева /, респ. съответната законна лихва върху считаната за недължима главница от датата на непозволеното увреждане. Дължимата, съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК във връзка с т.1 от ТР № 6/2015 год. по тълк.дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС, парична гаранция, е внесена по сметката за обезпечения на ВКС – обстоятелство изрично удостоверено от счетоводител на ВКС към 11.03.2021 година. При така установените обстоятелства настоящият състав приема, че искането за спиране е основателно. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.3 т.1 пр.второ ГПК. Касационната жалба е подадена / вх. № 3771 от 10.03.2021 год. / в преклузивния срок по чл.283 ГПК, считано от датата на постановяване на въззивното решение. Касационната жалба е редовна от външна страна, съгласно изискванията на чл.284 ГПК. Внесено е съответно по размер, съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК, обезпечение. Предвид изложените съображения и на основание чл.282 ал.2 ГПК, Върховен касационен съд,Търговска колегия, първо търговско отделение