Определение № 11968 от 07.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9435/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Р. Д. Д. от гр. Плевен срещу Разпореждане № 3199 от 18.09.2024 г., постановено по адм. дело № 479/2018 г. на Административен съд – Плевен /АС-Плевен/, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 30 лева по сметка на ВАС, дължима за подадено искане за отмяна на влязлото в сила Определение №1340/16.10.2018 г. по адм. дело №479/2018 г. на АС-Плевен, обективирано в Заявление вх.№1995/4.04.2022 г. Със същия съдебен акт е отхвърлено искането й за предоставяне на безплатна правна помощ за приподписване от адвокат на подаденото искане за отмяна на влязлото в сила Определение №1340/16.10.2018 г. по адм. дело №479/2018 г. на АС-Плевен, обективирано в Заявление вх.№1995/4.04.2022 г. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: По искане от Р. Д. Д. за отмяна на влязло в сила Определение №1340/16.10.2018 г. по адм. дело №479/2018 г., с разпореждане № 2546 от 23.07.2024 г. по адм. дело № 479/2018 г., Административен съд – Плевен е оставил същото без движение с указания да се посочат точно и мотивирано фактите и обстоятелствата, на които то се основава; да се внесе държавна такса в размер на 30 лева и да се представи платежния документ; искането за отмяна да бъде приподписано от адвокат с приложено пълномощно. На 02.08.2024 г. Д. е поискала освобождаване от държавна такса по подаденото искане за отмяна и предоставяне на безплатна правна помощ. Във връзка с тези искания с Разпореждане № 2707 от 02.08.2024 г. съдът е изискал доказателства за нейното имуществено и семейно състояние. За да достигне до извод за неоснователност на горните искания първоинстанционният съд е съобразил, че Р. Д. получава пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавки от лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност от 806 лева, както и, че разполага с недвижимо имущество – три броя недвижими имоти в гр. Плевен, от които може да реализира доходи, като ги отдава под наем. Поради това е счел, че същата не отговаря на кумулативно изискващите се от нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК условия за освобождаване от заплащането на държавна такса. Относно искането за предоставяне на безплатна правна помощ за приподписване от адвокат на искането за отмяна на влязлото в сила определение, решаващият състав е подчертал, че разпоредбата на чл.23, ал.3 от Закон за правната помощ изисква да се извърши преценка на идентични условия като тези по чл.83, ал.2 от ГПК, с оглед на което и предвид гореизложеното е отхвърлил същото. Така постановеното разпореждане в обжалваната му част е правилно. Съгласно чл. 242а АПК в производство по искане от граждани за отмяна на влезли в сила съдебни актове се събира такса в размер 30 лв. Нормата на чл. 249 АПК сочи, че в производството по отмяна субсидиарно се прилагат разпоредбите за първоинстанционното производство относно неуредените в глава четиринадесета въпроси. Препращането е към чл. 144 АПК, а от там към нормата на чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който задължава съдът да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на искателя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателствата за имущественото му състояние, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът следва да ги съпостави с размера на дължимата държавна такса. В случая решаващият състав е обсъдил всички събрани по делото доказателства, установяващи размерът на получаваната от Д. пенсия и броя на притежаваните от нея недвижими имоти, които изключват възможността от освобождаването й от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 30 лв. Доколкото тези обстоятелства не позволяват да се изгради обоснован извод, че е налице необходимост от освобождаването й от държавна такса, то правилното искането на Д. е отхвърлено. Същото заключение следва и спрямо искането за предоставяне на безплатна правна помощ. Съгласно Закона за правната помощ, за процесуално представителство безплатна такава се предоставя в два случая - когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда - в останалите случаи. По преценка на съда безплатната правна помощ, в това число и за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 ЗПП, се предоставя, когато, въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи, съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. С оглед горепосочените фактически установявания за имущественото състояние на лицето и на основание чл. 23, ал. 3 ЗПП, правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказана изискуемата се предпоставката за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда, а именно - липсата на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Достигайки до този извод и отхвърляйки предявеното искане, първостепенният съд е постановил правилно и в тази му част разпореждане, което следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Първо отделение,