Определение № 169 от 09.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2292/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Д. З. П., чрез адв. Р. Б., за изменение на решение № 43 от 8. 04. 2019 г. по гр. д. № 2292/2018 г. на ВКС, 1 г.о. в частта, с която Д. З. П. е осъден да заплати на Ц. Й. С., Г. А. Г., П. А. Г., И. З. П., Р. И. П., И. И. К., З. И. П., Г. И. К. и Р. Д. К. сумата 800 лв. разноски за настоящата инстанция, като присъдените разноски бъдат намалени със сумата 300 лв. - от 800 на 500 лв. Твърди се, че заплатеното от ответниците по касационната жалба адвокатско възнаграждение от 800 лв. е прекомерно, не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от адвоката процесуални действия в касационното производство, изразяващи се в подаване на отговор на касационната жалба. Ответниците по молбата Ц. Й. С., Г. А. Г., П. А. Г., И. З. П., Р. И. П., И. И. К., З. И. П., Г. И. К. и Р. Д. К., чрез адв. И. И. Я., изразяват становище за неоснователност на молбата. Поддържат неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК и съответствие на договорения, платен и присъден размер от 800 лв. със сложността на делото и с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, но неоснователна. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 6/6. 11. 2013 г. по т.д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, точки 3 и 11, както и с постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения на ВКС (напр. определение № 36 от 26. 01. 2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, 1 г.о.), искането за присъждане за разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани и процесуалноправно обвързани по време. Срокът по чл. 80 ГПК касае както искането за разноски, така и искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноските, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК. Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призована за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано. За него сроковете по чл. 80 ГПК не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него – поради непровеждане на открити заседания (напр. в производство по чл. 288 ГПК) или без надлежно осъществена размяна на книжа, в които хипотези тя може да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248 ГПК. В случая, пред касационната инстанция е проведено открито съдебно заседание, за което молителят Д. З. П. е бил редовно призован и представляван от адв. Р. Б.. Възражението за прекомерност е следвало да бъде направено до приключване на устните състезания пред касационната инстанция. Същото е заявено за пръв път с молбата по чл. 248 ГПК, поради което се явява преклудирано и разглеждането му е недопустимо, а това обуславя неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Воден от горното, настоящият състав