Решение № 13724 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2011 г.

Решение № 13724 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП против Решение № 1454 от 14.12.2010 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 1397 по описа за 2009 г., с което по жалба на Бойчо Стоянов Бойчев от гр. Нова Загора, в качеството му на ЕТ "Бойчев-Бойко Бойчев", е отменен ревизионен акт /РА/ № 200900077/02.07.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Сливен, потвърден с Решение № РД-10-219/11.09.2009 г. на директора на Д "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са определени задължения за 2005 и 2006 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди 01.11.2005-31.12.2006 г., както и задължения за вноски за ДОО и ЗО за 2005 и 2006 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод на съда за липса на основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК; без основание съдът игнорирал приложените ръкописни бележки, приети без оспорване с административната преписка, както и декларацията на ревизираното лице, че през 2005 и 2006 г. са извършвани покупки от търговци на едро без за това да са издавани фактури. При липса на редовно счетоводство, начинът на определянето на данъчната основа е бил единствено възможен. С протокол от 2008 г. са иззети 12 броя папки, съдържащи стокови разписки и бележки за 2005 и 2006 г., като описаните в тях стоки не са заприходявани, нито са отчитани приходи от продажбата им. Съдът необосновано приел, че част от стоките по стоковите разходи се дублират с тези по издадени на РЛ данъчни фактури за продажба, при което неоснователно са увеличени приходите на лицето. Подобно "дублиране" следвало да се докаже от ревизираното лице. Без основание е кредитирано приетото заключение на вещо лице и неправилно е прието, че ревизиращите са можели да съберат други доказателства при липса на аналитично отчитане на стоките. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Бойчев-Бойко Бойчев", чрез адв. Танев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и неоснователна поради следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият РА, издаден по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, след отменително решение на директора на Д"ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП, с което е отменен предходен РА, издаден по общия ред. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите не са доказали наличие на основание за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради недоказване на факти за укрити приходи от страна на ревизираното лице. При първоначалната ревизия са били иззети ръкописни бележки и стокови разписки, за които органите по приходите са приели, че документират стоки, получени от ревизираното лице от страна на негови доставчици, които не са били заприходени и след продажбата им, жалбоподателят е реализирал приходи, които не е отчел. Със стойността на тези приходи са формирани данъчните основи за прякото и косвено облагане, както и основата за облагане с ДОО и вноски по ЗО. Мотивирано и при правилна преценка на представените доказателства, съдът е обосновал извода си за необоснованост на констатациите на ревизиращите за наличие на укрити приходи. Тежест на органите по приходите е доказването на посочените от самите тях факти с правно значение: получаване на стоки от доставчици на РЛ без издаване на данъчни фактури и продажбата им без отчитане на приходи, съответно - начисляване на ДДС. С основание съдът е констатирал, че в подкрепа на тези констатации липсва посочване на конкретни документи, доставчици, вид, количества и цена на стоки. Самите ръкописни бележки и стокови разписки не е ясно от кого са написани и подписани. Не е установено дали количествата стоки по тях не дублират тези на издадени на РЛ данъчни фактури от доставчици на същите стоки. Още по-малко е доказано, че с предмета на тези разписки са осъществени облагаеми с ДДС доставки, носещи неотчетени приходи за ревизираното лице. Констатациите на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК не може да почиват на предположения, поради което съдът обосновано е приел, че в случая тези констатации не се ползват с презумпция за вярност. Решението следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 3 360 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение