Определение № 3995 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1145/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. В. В., срещу разпореждане № 40307 от 03.12.2025 г., по адм. дело № 5490/2025 г., по описа на Административен съд –София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 23423 от 08.07.2025 г., по адм.дело № 5490/2025 г., по описа на АССГ. В частната жалба са релевирани бланкетни доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на оспореният съдебен акт. Отправени са искания, при условията на евентуалност, за обявяване на атакуваното разпореждане за нищожно, за обезсилването му и за отмяната му като неправилно, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че разпореждане № 28817/02.09.2025 г. постановено по адм. дело № 5490/2025 г. по описа на АССГ не е било надлежно връчено. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване разпореждане (чл. 213а, ал.7 АПК), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съдебното производство по адм. дело № 5490/2025 г. по описа на АССГ е образувано по жалба на В. В. К. и Н. В. В. срещу Виза за инвестиционно проектиране № САГ25-ГР00-749/1//30.04.2025г. издадена от главния архитект на Столична Община. С разпореждане № 18655/02.06.2025 г. по адм.д. № 5490/2025 г. по описа на АССГ, жалбите са оставени без движение, като е указано на оспорващите в 7-дневен срок от съобщаването на разпореждането да внесат сумата от 20 лв. ( по 10 лв. за всеки), представляваща държавна такса и в същия срок да представят доказателства за наличие на правен интерес от оспорването по см. на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. С повторно разпореждане № 21094 от 19.06.2025 г. е указано на оспорващите в 7-дневен срок от съобщаването на разпореждането да внесат сумата от 10 лв., представляваща държавна такса и в същия срок да представят доказателства за наличие на правен интерес от оспорването по см. на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Разпореждане № 18655/02.06.2025 г. и разпореждане № 21094 от 19.06.2025 г.и двете постановени по адм.д. № 5490/2025 г. по описа на АССГ са връчени на Н. В. чрез залепване на 14.08.2025 г. и се считат за получени от същия на 22.08.2025 г. по см. на чл. 18а, ал. 9 от АПК С определение № 23423 от 08.07.2025 г., по адм.дело № 5490/2025 г., по описа на АССГ, на основание чл. 159, т.4 от АПК е била оставена без разглеждане жалбата на В. К. и Н. В., срещу Виза за инвестиционно проектиране № САГ25-ГР00-749/30.04.2025г и производството по делото било прекратено. Съставът на АССГ е приел, че от страна на жалбоподателите не са били изпълнени точно указанията, дадени им с разпореждане № 18655/02.06.2025 г. и разпореждане № 21094 от 19.06.2025 г. и двете по адм.д. № 5490/2025 г. по описа на АССГ. Срещу горецитираното определение от страна на Н. В. била подадена частна жалба с вх. № 21614 от 29.08.2025 г. по описа на АССГ искане за отмяната му. По делото от страна на Н. В. е постъпила и молба от 29.08.2025 г. по описа на АССГ, с която във вр. с разпореждане № 18655/02.06.2025 г. е отправено искане до съда за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото и за предоставяне на правна помощ от служебно назначен адвокат. С разпореждане № 28817 от 02.09. 2025 г. постановено по адм.дело № 5490/2025 г. по описа на АССГ на основание чл. 213а, ал. 1, АПК е оставена без движение частната жалба на В. срещу прекратителното определение № 23423 от 08.07.2025 г. като е констатирано, че същата не отговаря на изискванията на чл. 213, т. 3 и чл. 212, ал. 2 във вр. с чл. 231 АПК. Указано е на частния жалбоподател, че в 7-днвен срок от получаване на съобщението следва да внесе дължимата се държавна такса в размер на 30 лв. съгласно чл. 235а АПК по сметка на ВАС и да представи разписка в деловодство на АССГ както и в същия срок да представи частната жалба отговаряща на изискването по чл. 212, ал. 2 във вр. с чл. 231 АПК. Посочено е, че при неизпълнение на указанията в срок частната жалба ще бъде върната. Съобщението до Н. В. с приложено Разпореждане № 28817 от 02.09. 2025 г. е върнато от призовкар при АССГ с отбелязване, че „Адресът е посетен многократно: на 03.09.2025г., 13.09.2025г., 21.09.2025г. и 03.10.2025г. с отбелязване, че лицето не е било открито на адреса и няма пълнолетно лице което да получи съобщението. С Разпореждане на съда от 06.10.2025г. е разпоредено залепване на уведомление на адреса на лицето по реда на чл.137, ал.5 във вр. с чл.18а, ал. 9 АПК. Уведомлението и съобщението до регистрирания постоянен адрес на ищеца, който е и негов настоящ адрес /видно от служебна справка на съда от НБДН/, е върнато от призовкар при АССГ, със съответните отбелязвания на разписката за датата и мястото на залепване на уведомлението /31.10.2025г./ на входната врата /порта на двор/, гр.София, [улица]“/, както и за неговото съдържание. В разписката към съобщението на дата 31.10.2025г. е отбелязано: „До изтичане на на едноседмичния срок, документите не са потърсени“. С разпореждане № 40307 от 03.12.2025 г. постановено по адм.дело № 5490/2025 г. по описа на АССГ на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2 АПК е оставена без разглеждане частната жалба на Н. В. срещу определение № 23423 от 08.07.2025 г., по същото дело. Съдът е приел, че частният жалбоподател не е изпълнил в срок указанията дадени му с разпореждане № 28817 от 02.09.2025 г. постановено по адм.дело № 5490/2025 г. по описа на АССГ. Така постановеното разпореждане е неправилно. При така установено от фактическа страна настоящият касационен състав, при извършена служебна проверка намира, че съдебният състав на АССГ е бил сезиран с молба на Н. В. от 29.08.2025 г. за освобождаване от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ. В процесния случай не е налице произнасяне на АССГ по адм. дело № 5490/2025 г. по описа на същия съд по молбата на Н. В. за освобождаване от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ. Решаващият състав на АССГ неправилно е постановил разпореждане № 28817 от 02.09. 2025 г. постановено по адм.дело № 5490/2025 г. по описа на АССГ, с което е указал на Н. В., че жалбата му не отговаря на изискванията на чл. 213, т. 3 и чл. 212, ал. 2 във вр. с чл. 231 от АПК и същата е оставена без движение. В случая пъвроинстанционният съдебен състав е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е следвало да се произнесе по молбата от 29.08.2025 г. на Н. В. за освобождаване от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ, веднага след като е бил сезиран със същата и не е следвало да постановява разпореждане № 28817 от 02.09.2025 г. и разпореждане № 40307 от 03.12.2025 г. и двете постановени по адм.дело № 5490/2025 г. по описа на АССГ, преди съдебният му акт по молбата на Н. В. от 29.08.2025 г. да влезе окончателно в сила. Предвид установеното от фактическа страна, настоящият състав счита определението за валидно и допустимо, но неправилно. Същото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия с произнасяне по молба от 29.08.2025 г. на Н. В.. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,