Решение № 3890 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3875/2025 г.

Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по касационна жалба oт „О-рент“ ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адвокат П. Славов, против решение № 259 от 24.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1270/2024 г. по описа на Административен съд – София-област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1025 от 03.10.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № 409/2024 г.; „О-Рент“ ЕООД е осъдено да заплати на Комисията за защита на конкуренцията направените по делото разноски. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост и противоречие на приложимия материален закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според жалбоподателя административният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, с оглед на твърденията в първоинстанционната жалба и депозираните писмени бележки. Изложени са три групи възражения, а именно, че „О-рент“ ЕООД не е било легитимен обект на проверката, респективно, че Я. К. не е бил проверяван като управител на посоченото дружество; че процесният лаптоп не бил собственост на „О-Рент“ ЕООД и/или на управителя Я. К.; че първостепенният съд неправилно се е произнесъл по отношение размера на наложената санкция, тъй като решението на КЗК се основава на предположения, а не на надлежно установени факти. Касаторът моли да се извърши преценка дали в разглеждания случай не са били налице основания за отвод на съдебния състав, с оглед обстоятелството, че той е постановил и определение № 681 от 27.05.2024 г. по ч.адм.дело № 626/2024 г. по описа на Административен съд - София Област, с което е разрешил на Комисията за защита на конкуренцията да извърши проверка на място по реда на чл. 50, ал. 1 ЗЗК по отношение на „О-рент“ ЕООД. Претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на решение № 1025 от 03.10.2024г. по преписка № КЗК/409/2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта по т. 1. Алтернативно е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради установени съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необходимостта да се събират нови доказателства, с оглед изясняването на действителната фактическа обстановка по спора. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции с представен списък за тях. С молба, депозирана в проведеното на 16.09.2025 г. открито съдебно заседание, касационният жалбоподател е поискал спиране на производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по преюдициалното запитване от Административен съд – София-област, направено с определение № 1905/21.09.2023 г. по адм. дело № №1145/2022 г., въз основа на което е образувано дело № С-619/23 на СЕС. По тази молба ВАС се е произнесъл с определение от 04.11.2025 г., с което е оставил без уважение искането на „О-Рент“ ЕООД за спиране на производството по адм. дело № 3875/2025 г. до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № С-619/23. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез упълномощения главен юрисконсулт Г. Манолов, взема становище за неоснователност на касационната жалба. В проведеното съдебно заседание и в представена по делото писмена защита излага подробни съображения по всяко от твърденията в жалбата и моли да бъде оставено в сила постановеното от АССО решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са били налице основания за отвод на първоинстанционния съд, а изводът му за законосъобразност на решението на КЗК е правилен. Поддържа, че касационният жалбоподател не е оказал съдействие, но е бил длъжен, предвид разпоредбите на чл. 46 във вр. с чл. 50, ал. 2, т. 2-5 ЗЗК, следователно са налице фактическите и правни основания за прилагане на чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-област /АССО/ е било образувано по жалба на „О-рент“ ЕООД, представлявано от управителя Я. К., против решение № 1025 от 03.10.2024 г. по преписка № КЗК/409/2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, в частта по т.1, с която, на основание чл. 60, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 100, ал. 5, т. 1, във вр. с чл. 46, във вр. с чл. 50, ал. 2, т. 2, 4 и 5 ЗЗК, е наложена имуществена санкция в размер на 23 380 лева, за неизпълнение на задължението за съдействие по чл. 46 ЗЗК във връзка с извършена проверка на място по чл. 50 ЗЗК на „О-Рент“ ЕООД. С обжалваното в настоящото производство решение АССО е отхвърлил жалбата на дружеството, като е приел, че актът на КЗК е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му, регламентирани в ЗЗК, при съобразяване с административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон, и неговата цел. За да постанови този резултат съдът е изяснил, че производството пред КЗК е било образувано за установяване на евентуално извършено нарушение на правилата на конкуренцията, изразяващо се в забранено споразумение и/или съгласувана практика при манипулиране на процедури за възлагане на обществени поръчки за доставка и/или други дейности свързани със специализирана техника за нуждите на различни възложители по смисъла на чл. 15 ЗЗК и чл. 101 ДФЕС извършвано от дружествата „Инжконсулт“ ЕООД, „Земекоп“ ЕООД и „О-Рент“ ЕООД. Изложил е подробни съображения досежно правомощията на КЗК съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК, както и характера на за задължението по чл. 46 ЗЗК. Предвид обвързващата материална доказателствена сила на съставения протокол за проверка на място от 28.05.2024 г., съдът е приел за безспорно установено, че проверяваният адрес гр. София бул. „Ботевградско шосе“ № 272, по предварителна информация на проучващите е ползван като работни помещения от дружествата „Инжконсулт“ ЕООД и „Земекоп“ ЕООД, но след влизане в сградата проверяващите експерти са установени десетима служители на посочените дружества и Я. К.. При визуалното разпознаване на К., му е указано да представи личната си карта, установена е самоличността му и му е връчено определение № 681 от 27.05.2024 г. на АССО, VIII състав, постановено по ч.адм.дело № 626/2024 г., за извършване проверка на място по отношение дружеството „О-Рент“ ЕООД. Изяснено е, че К. никога не е съобщавал на проверяващите експерти, че присъства на адреса в качеството си на служител на „Инжконсулт“ и изрично е посочил работните помещения и съответния преносим компютър /лаптоп/, които ползва за служебни цели. В хода на проверката първоначално е отказал да предостави достъп до лаптопа, а по отношение на телефона съобщава, че не разполага с такъв в себе си, тъй като устройството е оставено да се зарежда в дома му. След като се запознава с предявените му документи, Я. К. посочва, че желае да използва тоалетна в сградата, а ръководителят на екипа го моли да остави мобилния телефон, който се вижда в джоба на панталона му. Я. К. заявява, че телефонът е личен и го предава на Р. Р. /служител в „Земекоп“ ЕООД/. Категоричният отказ да предостави и паролата за достъп до лаптопа който използва, е наложило изземването на преносимия компютър с идентификация: S/N # 5CD1180V28, HP Pro Book 4556 G7, Prod ID 35068AV. Според установената от КЗК, а и от първостепенния съд фактическа обстановка, на бюрото на К. са открити и приложени визитни картички, в които е вписан като регионален мениджър на „Инжконсулт“ ЕООД; намерен е бадж, на който е изписано Я. К. „Земекоп“; офис сътрудникът в „Инжконсулт“ ЕООД е посочил на проверяващия екип, че К. работи като „управител на софийския офис на „Инжконсулт“ ЕООД; по преписката са налице писмени доказателства, от които се установява кореспонденция с трети лица, водена от Я. К. в качеството му на регионален мениджър на „Земекоп“ ЕООД, както и като регионален мениджър на „Инжконсулт“ ЕООД. Според мотивите на първоинстанционното съдебно решение фактът, че Я. К. е в трудово правоотношение с „Инжконсулт“ ЕООД не е достатъчен да изключи качеството му управител на „О-Рент“ ЕООД. Съдът е преценил, че независимо от обстоятелството, че в заглавната част от протокола за проверка на място е посочено, че се извършва е помещенията, използвани от Инжконсулт и Земекоп, в случая правомощията на КЗК, съгласно чл. 50 ЗЗК, не изключват възможността да се проверяват всички работни помещения, включително ако такива се окажат ползвани от О-рент. Този извод е обосновал с факта, че в протокола е вписано,че проверката се извършва в съответствие с определение № 681 от 27.05.2024 г., определение № 679 от 27.05.2024 г. и определение № 680 от 27.05.2024 г., издадени от АССО, с които се разрешава извършването на проверка на място по чл. 50 от ЗЗК на помещенията, превозните средства и други обекти, използвани от „Инжконсулт" ЕООД, „Земекоп" ЕООД и „О-Рент" ЕООД. Според решаващия съдебен състав спрямо дружеството – жалбоподател, именно чрез неговия законен управител, са извършени всички необходими процесуални действия, по силата на които, от една страна, длъжностните лица на КЗК са упълномощени за проверката, а от друга, за „О-Рент“ ЕООД възниква отговорността за съдействие по чл. 46 ЗЗК. Дружество „О-Рент“ ЕООД е било легитимен обект на законосъобразна проверка на място, осъществена на 28.05.2024 г. по смисъла на чл. 50 и сл. ЗЗК, с всички произтичащи от това права и задължения за страните. Като неоснователни са преценени възраженията свързани с неизясняване собствеността на лаптопа и защита правото на лична информация/кореспонденция, защото от една страна Я. К. сам е посочил лаптопа, който използва в качеството си на управител на „О-Рент“ ЕООД, а от друга в хода на проверката липсва негово твърдение или възражение за подобна информация. Съдът е счел, за несподелимо и възражението за приложимост на правното основание по чл. 100, ал. 5, т. 2 ЗЗК, а именно противопоставянето на проверка по реда на чл. 50 ЗЗК. На последно място, според АССО, размерът на санкцията е правилно и законосъобразно определен, защото КЗК правилно, обосновано и в съответствие с Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по Закона за защита на конкуренцията, в сила от 18.06.2021 г., е отчела отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Преценено е, че източниците на информация, до които проверяващите не са получили достъп, биха могли да съдържат данни както за формалните отношения на дружеството: документи на дружеството относно търговската му политика /договори, ценови листи, поръчки и др./, така и за неформалната политика на предприятието и кореспонденцията с контрагентите му, свързана с търговските им отношения, а тези източници не могат да бъдат предварително известни на разследващия орган. Изяснено е, че значението им е още по-голямо поради факта, че вероятността да бъдат събрани по друг начин или с други способи за събиране на доказателства, след процесната първа проверка, е незначителна. Изложени са подробни съображения защо последващото доброволно явяване на Я. К. и готовността да предостави достъп до лаптопа си не може да бъде смекчаващо отговорността обстоятелство, с оглед характера и смисъла на проверките на проверките на място. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Недопустимо е възражението, направено едва в касационната жалба, за наличието на основания за отвод на първоинстанционния съдебен състав, предвид процесуалната норма на чл. 23, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложима съобразно чл. 144 АПК, че отстраняване по отвод може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване, анализирана в съвкупност с чл. 64, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, че процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. В хода на производството пред първата инстанция не са налице данни оспорващото дружество да е направило мотивирано искане за отвод на съдебния състав. Дори да се приеме, че жалбоподателят е узнал, че определение № 681 от 27.05.2024 г. по ч.адм.дело № 626/2024 г. и обжалваното в настоящото производство решение са постановени от един и същи съдебен състав на АССО едва със съобщаването на решението, не се установява наличието на основания по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 6 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Разрешението на съдебния състав за извършване на проверка по реда на чл. 50 ЗЗК не формира предубеждение за незаконосъобразни действия на касационния жалбоподател по време на предстоящата проверка и не може да породи основателни съмнения в безпристрастието на съда. Първоинстанционният съд е изследвал детайлно фактическата обстановка по спора, обсъдил е всички релевантни факти и обстоятелства и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Не намират фактическа и правна обосновка твърденията в касационната жалба, че писмените бележки на оспорващото дружество не са били обсъдени, по аргумент, че в съдебното решение неправилно е отразено, че бележките са представени в последното заседание, проведено на 13.02.2025 г. Видно от съдържанието на решението, съдът е посочил, че в с.з. жалбоподателят се представлява от адв. П. Славов, поддържа жалбата както и представя писмени бележки, без обаче да се излага конкретно кога са депозирани последните. Противно на доводите на касатора, съдът е взел отношение по писмените бележки, като е изложил относими съображения по всяко възражение. От данните по делото е безспорно установено, че след започване на проверката, работният екип на КЗК е установил че в помещенията на втория етаж на сградата, находяща се на адрес: гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 272, се намира Я. К. - управител на „О-Рент“ ЕООД, който по време на проверката не посочва да заема каквато и да било длъжност в дружеството „Инжконсулт“ ЕООД. Самоличността му е била установена въз основа на представена лична карта, след което са му били връчени определението на АССО и заповедта на председателя на КЗК относими към проверката на „О-рент“ ЕООД. Правилен и подробно мотивиран е изводът на първостепенния съд, че посоченото дружество е легитимен обект на проверка, респ. длъжностните лица, извършили проверката, имат право да упражнят спрямо дружеството всички законови правомощия по чл. 50 и сл. ЗЗК. След като в протокола от проверката изрично е посочено, че същата се извършва на основание чл. 50 и сл. ЗЗК, както и в съответствие с определение № 681 от 27.05.2024 г., определение № 679 от 27.05.2024 г. и определение № 680 от 2 7.05.2024 г., с които се разрешава извършването на проверка на място по чл. 50 ЗЗК на помещенията, превозните средства и други обекти, използвани от „Инжконсулт“ ЕООД, „Земекоп“ ЕООД и „О-Рент“ ЕООД, то КЗК, респективно упълномощените длъжностни лица, са надлежно овластени да извършат проверка на място на последното дружество. Изводът, че „О-Рент“ ЕООД е легитимен обект на проверка се подкрепя както от нормата на чл. 51, ал. 4 ЗЗК, така и от съдържанието на постановеното определение № 680 от 27.05.2024 г., според което разрешението се отнася за всички помещения, превозни средства и други обекти, които се използват от проверяваното предприятие. В случая без правно значение са обстоятелствата къде е седалището и адреса на управление на дружеството, на какво основание ползва работните помещения, както и по какъв начин са идентифицирани тези помещения. Фактът, че трите проверявани дружества споделят едни и същи работни помещения, не е пречка за извършването на законосъобразна и пълна проверка. Този факт, сам по себе си, може да бъде ясна индиция за картелиране на дружествата, в нарушение на правилата на ЗЗК. Не се установяват твърдените от касационния жалбоподател противоречия в изготвения протокол. По безспорен начин е изяснено в какво служебно качество Я. К. е присъствал на проверката, а именно като управител О-Рент“ ЕООД. Данните, че е служител на „Инжконсулт“ ЕООД и евентуално на „Земекоп“ ЕООД, са преценявани впоследствие с оглед намерените визитни картички и електронната кореспонденция с трети лица. Действията, осъществени от служителите на КЗК, по отношение на „О-Рент“ ЕООД, респ. неговия управител, обективирани в съставения протокол от 28.05.2024 г., не пораждат съмнения, че длъжностните лица са извършили законосъобразни процесуални действия, в хода на които за „О-Рент“ ЕООД възниква задължение, респ. отговорност за съдействие по чл. 46 ЗЗК. Ето защо са неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател, че „О-Рент“ ЕООД не е било легитимен обект на процесната проверка на място по чл. 50 и сл. ЗЗК. Единствено са пълнота следва да бъде посочено, че последващите установявания, че Я. К. е в трудово правоотношение с „Инжконсулт“ ЕООД не изключват качеството му на управител на „О-Рент“ ЕООД, в каквато насока са и изложените от АССО съображения. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че КЗК не е изяснила дали „О-Рент“ ЕООД притежава и използва иззетата техника /процесния лаптоп/. Правилно първостепенният съд е преценил, че въпросът за собствеността както на помещения, така и на движими вещи, носители на информация и др. е без значение, по аргумент от чл. 50 ЗЗК, включително защото в хода на проверката Я. К. сам е посочил лаптопа, който използва в качеството си на управител на О-Рент“ /така според т. 7.4 от протокола за проверка на място/. Впрочем, подобни възражения не са били направени нито по време на проверката, нито по време на процедурата по снемане на форенсик, електронни и/или цифрови доказателства във форенсик лабораторията на Комисията за защита на конкуренцията, а едва в производството пред първата съдебна инстанция. В рамките на проверката Я. К. еднозначно указва, че това е служебен лаптоп на „О-Рент“ ЕООД, който той ползва като управител на дружеството. Идентично е положението с доводите за нарушаване неприкосновеността на личната кореспонденция. Нито в Протокола за проверка на място по чл. 50 от Закона за защита на конкуренцията от 28.05.2024 г., нито в Протокола за извършена процедура по снемане на форенсик, електронни и/или цифрови доказателства от 13.06.2024 г. са обективирани твърдения на управителя на дружеството, че в иззетия от КЗК лаптоп се съдържа негова лична кореспонденция, с оглед защитата на признатата от Конституцията на Република България неприкосновеност на тази кореспонденция. Не са налице никакви данни, че управителят на „О-Рент“ ЕООД е отказал предоставянето на достъп до лаптопа, намерен на проверявания от КЗК адрес, поради това, че се използва за лични нужди, а напротив - изрично е отразено, че г-н К. е отказал да предостави достъп до лаптопа, използван от него за служебни цели. Във всички правни системи на държавите членки намесата на публичните органи в частната сфера на дейност на всяко лице, независимо дали е физическо, или юридическо, трябва да има правно основание и да бъде оправдана на основания, предвидени в закона, и следователно тези системи предвиждат, макар и по различен начин, защита срещу произволни или непропорционални намеси /ПИС, Решение от 11 декември 2003, Ventouris/Комисия, по дело Т-59/99, ECLI:EU:T:2003:334, т. 119; ПИС, Решение от 11 декември 2003, Strintzis Lines Shipping/Комисия, по дело Т-65/99, ECLI:EU:T:2003:336, т. 39 и ПИС, Решение от 11 декември 2003, Minoan Lines/Комисия, по дело Т-66/99, ECLI:EU:T:2003:337, т. 49/. С оглед на етапа от административното производство, в който се осъществява проверката, Комисията не разполага с точна информация, която да й позволи да анализира дали наличната информация/кореспонденция е само за служебни цели, само за лични цели или за двете. Несъмнено следва да се приеме, че когато дадено предприятие се позовава на правото на зачитане на личния живот на своите служители или ръководители, то ясно следва да обозначи искането си в тази насока, което в настоящия случай не е било сторено. Я. К. е разполагал с възможността да възрази, че в приложението за настолни компютри Viber или в използваните от него имейл адреси се съдържа лична кореспонденция, но такова възражение не е било обективирано в нито един момент от проведеното административно производство. Обосновани са всички изводи на АССО досежно определеният размер на санкцията за извършено нарушение на чл. 46 във вр. с чл. 50 ЗЗК. На служителите на КЗК е отказан достъп до мобилен телефон, използван от управителя на „О-Рент“ ЕООД; не е предоставен достъп до преносим служебен компютър /лаптоп/, намиращ се в проверяваните помещения и използван от Я. К.; не е осигурена възможност да бъдат прегледани пощенските кутии, използвани за служебни цели във връзка с дейността на дружествата от управителя на „О-Рент“ ЕООД. Достъп до носителите на информация се дължи от момента, в който проверяващите експерти изискат такъв, а не впоследствие и по преценка на проверяваното лице /след завръщането му в офиса/. Самоволното напускане на офисните помещения обосновано е преценено от КЗК и АССО като потенциална предпоставка за манипулиране на служебните пощи от разстояние, каквото обективно е било установено по отношение на електронна поща на „Инжконсулт“ ЕООД. Това обстоятелство е описано т. 11 от решението на КЗК, според която в 10:40 часа Р. И. -„офис сътрудник“ на „Инжконсулт“ ЕООД е помолена от член от екипа да отвори служебната си поща r.i***@ingconsult.biz, и е установено, че достъпът до нея е преустановен. На екрана се визуализира следното съобщение: “Your Google Account was disabled by your Google Workspace administrator. This account became unavailable on May 28, 2024”. Последващото желание на г-н Я. К. да предостави достъп до процесия преносим компютър не може да бъде ценено като смекчаващо отговорността обстоятелство, защото същият вече е бил запечатан и иззет. Безспорно описаното поведение води до невъзможност на служителите на КЗК да упражнят правомощията си по чл. 50, ал. 2 ЗЗК да получат достъп, прегледат и изземат по време на проверката електрони и цифрови доказателства от лаптопа и от посочените електронни адреси. Същото напълно осуетява и възможността Комисията да получи съдържанието на пощенските кутии в състоянието, в което са били към деня на проверката на място. Предположенията на КЗК досежно характера на съдържащата се информация са обосновани, предвид установяванията, че част от контактите във Viber са на управителя на „Инжконсулт“ ЕООД, Ingconsult Office Sofia, и е открита кореспонденция на Я. К. с трети лица в качеството му на регионален мениджър на „Земекоп“ ЕООД, както и като регионален мениджър на „Инжконсулт“ ЕООД. Предположенията, че информацията, до която достъпът на практика е бил препятстван, е от търговски характер, са основани на доказателствата, които в крайна сметка са били получени във форенсик лабораторията на КЗК. Съобразявайки съвкупността от нарушения, настоящата инстанция споделя и мотивите касаещи размер на определената санкция. Предвид изложеното, следва да се приеме, че изводите на АССО са правилни и обосновани, а решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на „О-Рент“ ЕООД за присъждане на разноски се оставя без уважение. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, както и обема на осъщественото процесуално представителство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение