Определение № 2 от 07.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4719/2019 г.

Производството е по чл.278 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Д. А. срещу определение № 62 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 4649/2018 г. на ВКС, I-во г.о. С него делото е върнато на въззивния съд за постановяване на решение по чл.247 или по чл.250 ГПК, тъй като във въззивното решение, с което съдът е одобрил окончателен разделителен протокол по чл.350 ГПК, липсва произнасяне по въпроса за дължимите суми за уравнение на дяловете и осъдителен диспозитив за тези суми. Жалбоподателката счита, че определението на ВКС е преграждащо, тъй като препятства разглеждането на подадената от нея касационна жалба срещу въззивното решение. Едно от оплакванията в тази жалба е именно липсата на изразена воля за дължимите суми за уравнение на дяловете, а другото оплакване е срещу избрания от съда способ за извършване на делбата чрез жребий. В интерес на жалбоподателката било неправилното въззивно решение да бъде отменено, вместо да се поправя или допълва, след което да си остане неправилно. По същество жалбоподателката счита, че в случая няма очевидна фактическа грешка, тъй като никъде в решението няма изразена воля как следва да се извърши уравнение на дяловете. Не са налице и предпоставките на чл.250 ГПК за допълване на решението в тази част. Освен това никъде в касационната жалба не било формирано искане до съда да се произнесе в производство по чл.247 или чл.250 ГПК. Ответниците в производството Ц. К. П. и А. К. П. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима. Тя е насочена срещу окончателно определение, който не подлежи на обжалване. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, за които обжалването е предвидено изрично в закона. Определението на касационния съд или въззивния съд, с което делото се изпраща на долната инстанция за допълване на постановеното решение или за отстраняване на очевидна фактическа грешка, не попада в тези две категории. То не е преграждащо, тъй като не препятства произнасянето по касационната или въззивната жалба, а само отлага това произнасяне след постановяване на решение по чл.247 или чл.250 ГПК от долната инстанция. В този смисъл е практиката на ВКС – определение № 491 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 469/2010 г. на ВКС, II-ро г.о. и определение № 285 от 15.05.2015 г. по ч. гр. д. № 2186/2015 г. на III-то г.о. Законът не предвижда и изрична възможност за обжалване на това определение. Ето защо частната жалба срещу определение № 62 от 18.03.2019 г. по настоящото дело следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение