Определение № 50316 от 08.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 260002 от 15.02.2022 г. по гр.д.№ 412/ 2020 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Разградски окръжен съд по гр.д.№ 262/ 2018 г., са отхвърлени исканията на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 107 029.77 лева от Есмералда Б. Я. Б. Я. С. и Т. Н. С. и КПКОНПИ е осъдена да заплати дължимите такси и разноски за производството. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК КПКОНПИ поставя като основание за допускане на касационното обжалване материалноправните въпроси „Представляват ли „Имущество“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?“; „Представляват ли законен доход по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ и съответно формират ли законен източник по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗПКОНПИ получените парични средства, преведени от чужбина, от трети лица, които не са обявени/декларирани по установения законен ред пред компетентните органи и не са обложени с определените в закона данъци, по принцип и особено в хипотезите, при които давността за определяне и принудително събиране на дължимите данъци за укритите доходи е погасена, изтекла давността за наказателно преследване за осъществен състав на престъпление против данъчната система или са налице други обстоятелства, препятстващи търсенето на наказателна отговорност?“; и „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл.151 от ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение?“. Според касатора първият и вторият от тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, за вторият въпрос касаторът поддържа, че е разрешен и в противоречие с практиката на Конституционния съд /решение по к.д.№ 6/ 2012 г./. За третият въпрос касаторът поддържа, че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците Есмералда Б. Я., Б. Я. С. и Т. Н. С. оспорват жалбата с доводи по същество, а по поставените от касатора правни въпроси поддържат, че по разрешаването им има трайно установена практика на ВКС, която въззивният съд е съобразил. Жалбата на КПКОНПИ е допустима, но за произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване е налице привременна пречка. Въззивният съд е установил, че с влязла в сила на 01.07.2017 г. присъда № 32 от 15.06.2017 г. по НОХД № 174/ 2017 г. по описа на Разградски окръжен съд, Т. С. е осъдена за извършването на престъпление по чл.255 ал.1 пр.1 и 2, т.1 вр. чл.26 НК - избягване плащане на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишни данъчни декларации. Същата получавала през проверявания период множество суми от чужбина чрез международните системи за бързо разплащане, за които не е подала годишни декларации и не е платила данък върху дохода. В периода 2010 г. - 2015 г. тя получила парични преводи в общ размер 55 323,02 лв. В началото на проверката Т. С. и детето Есмералда Я. не притежавали никакво имущество, а Б. С. притежавал лек автомобил „БМВ 318И“, който продал през 2012 г. През проверявания период детето Есмералда придобило един апартамент в [населено място] с пазарна стойност към момента на придобиването му 40 000 лв. В същия период родителите й придобили 5 леки автомобила, три на името на Б. А. - „БМВ Х5“, „БМВ 525Д“ и „Ауди КУ7“ - и два на името на Т. С. -„Мерцедес“ и „Рено“, както и един товарен автомобил „Ситроен“ на името на Б. С. и също на негово име дружествени дялове в „Есмералда ЕСИ“ ЕООД. Само товарният автомобил и автомобилът „Ауди КУ7“ били налични, другите били отчуждени. Пазарната стойност на наличните автомобили била 24 000 лв. за „Ауди КУ7“, а за „Ситроен“ – 4 000 лв. Пазарната оценка към датата на отчуждаването на неналичните автомобили /отчуждени по противопоставим на държавата начин/ била за „БМВ Х5“ – 12 500 лв., за „Мерцедес“ - 2 000 лв. и за „Рено“ – 2 000 лв., трансформираната стойност от продажбата на втория автомобил „БМВ“ била 11 500 лв. Стойността на дружествените дялове била 4 000 лв. Нито една от претендираните за отнемане суми от банкови сметки на ответниците не била налична. При тази фактически констатации въззивният съд извел, че на отнемане по реда на ЗПКОНПИ подлежи само незаконно придобито имущество - такова, което е влязло в патримониума на проверяваното лице през проверявания период и което е налично и в края на този период, но е придобито с незаконни доходи. Имуществото, напуснало патримониума на проверяваното лице към момента на сезиране на съда, не можело да бъде отнето от него, но ако имуществото се намирало у свързани лица, то се отнемало от тях, а ако било отчуждено в полза на трети лица по противопоставим на държавата начин, на отнемане подлежала равностойността на отчужденото имущество. На отнемане от проверяваното лице подлежало само налично имущество, а не доходи или приходи на това лице, а също и имущество, което било придобито от него, но впоследствие напуснало патримониума му. Постъпилите суми по банкови сметки ставали част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица като вземания от съответната банка, но с изтеглянето на сумите или с превода им, тези вземания се погасявали и преставали да бъдат част от имуществото на съответното лице. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не били налични в края на изследвания период, не формирали превишение на имуществото и не можело да обосноват несъответствие. Без сумите, преминали по банковите сметки и неналични към края на проверката, придобитото от ответниците имущество през проверявания период било на обща стойност 88 500 лв - дружествени дялове на стойност 4 000 лв., апартамент на стойност 40 000 лв., автомобилите „Ауди КУ7“ на стойност 24 000 лв. и „Ситроен“ на стойност 4 000 лв., както и стойността на неналичните, но отчуждени по противопоставим на държавата начин „БМВ Х5“ – 12 500 лв., „Мерцедес“ - 2 000 лв. и „Рено“ – 2 000 лв. Щом за проверявания период не било налице увеличение на имуществото на проверяваните над 150 000 лв. по смисъла на § 1 т.3 ДР ЗПКОНПИ, не била налице една от законоустановените предпоставки за провеждане на изследване дали това имущество е придобито със законен източник на доход. Допълнително съдът посочил, че дори и с неналичните суми по сметки /22 129,77 лв/, претендирани като незаконно придобито имущество, общата сума на придобитото от проверяваните имущество за периода на проверката отново не надвишава 150 000 лв. С оглед тези мотиви на обжалваното решение, в него въззивният съд е разрешил правния въпрос /свързан с първия въпрос, поставен от касатора/ подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на суми с неустановен законен източник в случай, че те са преминали през банковите сметки, но не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Отхвърлянето на искането за отнемане на имущество от ответниците е мотивирано чрез даване на отрицателен отговор на този въпрос. Същевременно този въпрос се разрешава противоречиво от състави на Върховния касационен съд, като за преодоляване на това противоречие е образувано Тълкувателно дело № 4/ 2021 г., ОСГК, ВКС. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, в този случай касационните производства по дела, по които е разрешен от въззивния съд същия въпрос, трябва да бъдат спрени. В същото тълкувателно решение е посочено, че определението за спиране е окончателно, то не подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд