Решение № 1545 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12082/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ж. О. – гражданка на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. Д. Рангелова срещу решение № 8159/17.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1706/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 4799/23.09.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците пир Министерски съвет на Република България (ДАБ), с което й е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационната жалбоподателка първоинстанционният съд неправилно е приел, становището на административния орган, провел интервюто, от което не се установило по безспорен начин спрямо жалбоподателката да е осъществено визираното в чл. 8, ал.1 от Закона за бежанците и убежището (ЗУБ) преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Изразено е и несъгласие с твърдението на съда, че сочените от жалбоподателката причини в интервюто за напускане на страната си не дават достатъчно основание същата да е била преследвана или изложена на реална опасност от тежки посегателства, което по своята същност е важна предпоставка, която следва да е налице, за да може административният орган да приложи посочената разпоредба. Счита се и, че обжалваното решение е немотивирано. По – нататък в касационната жалба са изложени възражения относно издаденото решение на председателя ДАБ и подробно са описани установените факти и обстоятелства по делото. Твърди, че са налице всички предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут и е налице позоваване на чл. 15, § 1, б. в) във връзка с чл. 2 б. д) от директива 2004/83/ЕО, както и на чл. 9, ал.1 ЗУБ. Касаторката се позовава и на принципа „non refoulement“ (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, въведен с чл. 33, ал.1 от Конвенцията за статута на бежанците, който следва да спазва. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на председателя на ДАБ. В съдебно заседание М. Ж. О. поддържа касационната си жалба и и иска от съда да отмени обжалваното решение и да остане в България, защото не може да се върне в Сирия, тъй като там няма сигурност. Ответникът по касационната жалба председател на ДАБ, чрез процесуалния си представител юриск. Клисарска, я оспорва с искане да се остави касационната жалба без уважение, а обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение и в съдебно заседание счита, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, тъй като то не страда от касационните пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли като неоснователна жалбата на М. Ж. О. срещу посоченото по – горе решение на председателя на ДАБ, с което й е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут, съдът е приел, че правилно административният орган е преценил, че при проведеното интервю не е установено спрямо жалбоподателката да е осъществено визираното в чл. 8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, тъй като тя не е заявила конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основана на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съдът е посочил, че според разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основни права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 съдът е отразил, че действия на преследване могат да бъдат както физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни. В този смисъл съдът е приел че твърдения за подобни действия няма обективирани в разказа на жалбоподателката в нейната бежанска история, поради което е прието, че е правилна преценката на административния орган, че спрямо нея е налице преследване по причини, изброени в чл. 8 ЗУБ не са налице и не е заявила неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Относно наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарна помощ, съдът е приел, е от страна на жалбоподателката няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и 8 ЗУБ, нито че в държавата си по произход тя е била подложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне., или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал.1, т.1 и 2 ЗУБ. Съдът се е позовал и на решение по дело С – 465/07 на Съда на Европейския съюз (СЕС) по приложението на чл. 15, буква в) и чл. 2, буква д) от Директива 20024/83/, респ. чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС. Относно представените от ответника справки с вх. № МД – 02 – 367/01.07.2025 г. и вх. № МД – 02 – 399/21.07.2025 г. съдът е приел, че правилно административният орган след извършен анализ на информацията в тези справки, е достигнал до заключение, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическа ситуация в Сирия, като се вземе предвид влиянието на международните организации на територията на страната, които предлагали услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица. Според съда изложеното в справката насочвало правилно административният орган на реалистични очаквания за затихване на конфликта в Сирия. Подробно в обжалваното решение съдът е изложил мотивите на председателя на ДАБ и ги е възприел. Първоинстанционният съд е споделил мотивите на административния орган в оспореното решение, като според него видно от двете посочени справки на ДАБ, както и от данните от бюлетин на ВКБООН от юни 2025 г. към 26 юни 2025 г., считано от 8 декември 2024 г. около 628 029 сирийци са се върнали в Сирия от съседни страни и с това общият им брой в началото на 2024 г. е станал 988 869 души. От справките съдът е направил извод, че при сформираното преходно правителство и ангажимента на ЕС да подкрепя мирен, приобщаващ и ръководен от Сирия и поет от нея политически преходен период, насочен към изграждане на по – добро бъдеще. В тази връзка съдът е обсъдил и посоченото от събраната информация, че множество страни финансово подкрепят Сирия, като ЕС чрез ЕК е обявил ангажимент за осигуряване на близо 2 милиарда евро за подкрепа на Сирия за 205 и 2026 г. Съдът е посочил също, че от информационните източници става ясно и обявеното от президента на САЩ премахване на санкциите срещу Сирия. Съдът е приел, че не може да се направи извод, че съществува реален риск за чужденката да понесе тежки посегателства, както и че в проведеното с нея интервю в ДАБ тя не е посочила да е имала взаимоотношения с армията, полицията, или въоръжени групировки. Съдът е счел също, че за жалбоподателката не може да се направи извод, че попада в рискова група, както и че личното й и обществено положение предполагат същата да спада към рискова група, чиято дейност да я постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадични проблеми със сигурността там. Съдът в решението се обсъдил и решението по дело С – 465/07 на СЕС, в което в т. 39 е посочено, че за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в Сирия да е изключително, каквото то не се установява да е. Затова съдът е приел за законосъобразен извода на административния орган, че за лицето не са установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 3 ЗУБ. В обжалваното решение е обсъдена и справка, вх. № МД – 02 - 528/30.09.2025 г., в която се съдържа информация за възстановен от страна на Сирия износ на петрол, което не се е случвало от 14 години. Изложени са и мотиви от съда, че основните причини за завръщането на сирийците в страната им остават непроменени с течение на времето, като най – често посочваните политически развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. В тази връзка съдът сочи, че повечето от завърналите се в Сирия се насочват към провинции в Северна Сирия, като Алепо, Идлиб, Дамаск и Хама. Направен е извод в решението на решаващия съд, че дори и евентуално да се наблюдават епизодични проблеми със сигурността, те не очертават нивото на насилие като безогледно. Съдът въз основа на изложеното в справките на ДАБ, както и с оглед личната бежанска история на жалбоподателката е приел, че правилно искането на същата за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно поради липса на предпоставките по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на посоченото по – горе съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд в решението си е посочил, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал.1 ЗУБ за предоставянето на бежански статут, тъй като не са налице за това, като съдът подробно е разгледал всичките, съдържащи се в тази разпоредба хипотези, поради което те не бива да се преповтарят в настоящето решение. В касационната жалба се съдържа оплакване, че съдът не е съобразил решението по дело С 465/07 на СЕС. Тъкмо обратното е установено по делото, тъй като съдът при обсъждане дали по отношение на жалбоподателкатаа е налице реална опасност ако се върне в Сирия да претърпи тежки заплахи съгласно чл. 15, буква а) от Директива 2008/83/ЕО, респ. Директива 2011/95/ЕС, като изрично се е позовал на това решение на СЕС и е направил извод, че няма нарушение на принципа „забрана за връщане“ (non – refoulement) предвид установената промяна в обществено – политическа обстановка в Сирия и при преценката за наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ относно преценката за предоставянето на хуманитарен статут, за който е приел, че правилно административният орган е приел, че те не са налице. От интервюто на М. Ж. О. се установява и то правилно е прието и от първоинстанционния съд, че тя е напуснала пред 6 години, но не е могла да каже кога, като след напускането на страната си на произход е отишла в Турция, където е живяла в къщата на вуйна си, но след това е отишла в Австрия и там е подала молба за закрила, но не е пояснила защо не е останала там и как са се развили събитията около нейната молба в Австрия. В интервюто са налице и някои противоречия в разказа на касаторката, като тя е обяснила пред интервюиращия орган, че е родена в гр. Халеб, но само 1 – 2 години е живяла там, след което е живяла в гр. Африн, но не знае къде се намира и не знае каква планина има около този град В интервюто същата е пояснила, че в Сирия е завършила средното си образование, а след това се е записала първи курс медицина, което е учудващо, че не знае къде се намира градът, в който е живяла. Според касационната жалбоподателка в Сирия са останали брат й и сестра й, но не контактува с тях, нито с майка си, която се намира в Германия. В интервюто тя не е заявила някакви страхове, не е съобщила за лошо отношение от властите към нея. Няма данни в интервюто, че срещу М. Ж. О. е осъществено насилие или да има опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Правилно съдът в решението си е обсъдил представените в съдебното производство от ответника актуални справки за обществено – политическото положение в Сирия и въз основа на тях е направил извод, че в Сирия е настъпила съществена промяна и ситуацията там е овладяна до степен да може приемливо да се живее. При положение, че е установено, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане на смъртни наказания или изтезания и нечовешко, унизително отнасяне, са налице положителни тенденции в развитието на тази страна. При положение, че се увеличава финансирането на хуманитарния план, макар и на места да има безредици, то сигурността се стабилизира, а и износът на петрол от Сирия към други страни безспорно подобрява икономическия живот на страната. От представената в настоящето касационно производство от процесуалния представител на ответника справка от ДАБ, вх. № МД – 02 – 22/23.01.2026 г. се установява, че завръщането на вътрешно разселените лица продължава, като вече е достигнал брой от 1 955 090 души и продължава, като тази информация е от бюлетина на ВКБООН от 12.12.2025 г., като част от тях ВКБООН е подкрепил 605 завърнали се бежанци с логистична и транспортна подкрепа от гранично – пропусквателния пункт „Джусие“ и на автогарите „Сармада“ и „Седжо“ след същите пунктове „Баб ал Хава“ и „Ал Салама“ до различни дестинации, вкл. Хомс, Хама, Идлиб, Алепо и провинция Дамаск. Посочено е в справката също, че ВКБООН и световната продоволствена програма раздават готови за консумация хранителни кошници и високоенергийни бисквити на 755 завърнали се лица на транзитните автогари в Идлиб и Алепо, а на 36 350 домакинства (116 675 души) са раздадени субсидии за завръщане, които да им позволят за покрият непосредствените си потребности, което наистина показва подобряването на икономическото положение в Сирия. Съобщава се за възстановяване на повредени по време на въоръжения конфликт къщи за осигуряване с домове на завърналите се сирийци в различни провинции като Дараа, Кастал Мааф в Латакия, Дейр ал Зор и Дамаск, както и за доброволни връщания на сирийци от Турция, което е признак за подобрената ситуация в страна. Правилно първостепенният съд се е позовал и на относимата за казуса съдебна практика на СЕС и въз основа на данните по делото, е направил обосновани изводи за неоснователност на жалбата. В справката, представена в касационното производство се сочи и, че в изявление от 17.11.2025 г. Международният валутен фонд е обявил интензивен ангажимент за възстановяване на сирийската икономика. Правилно първостепенният съд е приел, че липсват данни и за нарушение на принципа „забрана за връщане“ (non – refoulement) предвид установената промяна в обществено – политическа обстановка в Сирия и при преценката за наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за предоставянето на М. Ж. О. на бежански статут по чл. 8 ЗУБ и хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. С оглед на изложеното по - горе съдът счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е постановено при спазване на материалноправните разпоредби на приложимия материален закон – ЗУБ и е обосновано, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение