Решение № 3199 от 20.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 124/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационни жалби на главния архитект на Столична община, С. Ф. М. и М. Т. М. против решение № 26714 от 07.08.2025 г., постановено по адм.д. № 4354/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – Л. П. Б., С. В. Г., П. М. М., И. Г. Г., Н. И. К., В. Х. К., В. Т. П., И. Д. Д., Д. Ц. Д., И. В. Д., Т. Д. В., Е. В. Д., С. В. Д., Д. С. Б. и А. А. К., чрез процесуалния си представител, оспорват касационните жалби. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - Етажна собственост на [улица], Етажна собственост на [улица]бл. [номер], Етажна собственост на [улица], ЕС на [улица], ЕС на [улица] Етажна собственост на [улица], чрез процесуалния си представител, оспорват касационните жалби и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците – Столична община, М. Н. Ч. и К. Б. Б. не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и от надлежни страни. При направената служебна проверка по реда на чл.218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира обжалваното решение за недопустимо, като съображенията за това са следните: Производството пред административния съд започва по жалба на Л. П. Б., депозирана на 03.08.2023 г., и жалба на М. Г. Х., С. В. Г., С. С. С., П. М. М., У. Г. Б., И. Г. Г., Т. Н. Т., Н. И. К., В. Х. К., П. Н. Н., В. Т. П., И. Д. Д., Д. Ц. Д., всички живущи на адрес гр. София, [улица]; от И. В. Д., Т. Д. В., Е. В. Д., С. В. Д., Д. С. Б. и А. А. К., всички живущи на адрес гр. София, [адрес], депозирана на 21.07.2023 г., против заповед № РД-09-50-486 от 05.08.1999 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 6, т. 7 от Закона за териториално селищно устройство (ЗТСУ, отм.), чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗТСУ(отм.), чл. 61, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ППЗТСУ (отм.), чл. 12, т. 2, чл. 16 и чл. 17а от Наредба № 5/17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), както и във връзка с решение по т. 8 от протокол № ГК-Г-8/26.01.1999 г. на ГАГК, е одобрено частично изменение на застроителния план за парцели І и ІV от кв.74, м. „Изток“, частично изменение на регулационния план, като от парцел І - „за ожс и магазини“ се създава парцел І – „за ожс и магазини“ и парцел ІV – 1474 и частичен квартално-застроителен и силуетен план за парцел ІV от кв.74, м. „Изток“. Видно от приложените по делото доказателства е, че на 03.08.1998 г. Д. Д. - домоуправител на Етажната собственост на живущите на адрес гр. София, [адрес] е уведомен за проекта за издаване на оспорената заповед и на 04.08.1998 г., същият депозира възражение против проекта (л.158-159). С приложените съобщение и известия за доставяне, се установява, че за оспорената заповед са уведомени на 02.11.1999 г. Й. С. А. и Д. М. Д. – домоуправители съответно на бл. 14 и 16 на [улица]. С протокол от 12.11.1999 г. общото събрание на собствениците на жилища в бл. 5, състоящ се от два входа „А“ и „Б“, находящ се на [улица]взема решение да се обжалва пред Софийски градски съд заповед № № РД-09-50-486 от 05.08.1999 г. на главния архитект на Столична община ( л. 443, 445-448 от приложението към делото). Й. А. депозира жалба пред СГС против процесната заповед, образувано е дело, приключило в слязло в сила решение, с което жалбата е отхвърлена. Съгласно правилото на чл. 194, ал. 3 ЗТСУ (отм.), в сила към момента на уведомяване на управителите на етажната собственост на живущите на [улица] 14 А и Б, в изградените жилищни комплекси и в частите на градовете, застроени предимно с многоетажни жилищни сгради, съобщенията се правят на председателите на съответните етажни собствености по реда на ал. 1. Нормата на чл. 69, ал. 3 ППЗТСУ (отм.), регламентира, че в изградени жилищни комплекси и в части на градовете, застроени предимно с многоетажни жилищни сгради, съобщенията се правят на председателите на управителните съвети (управителите) на съответната етажна собственост. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че управителите на етажната собственост на живущите на [улица] на [улица] А и Б са уведомени за оспорената заповед на 02.11.1999 г., от която дата започва да тече срокът за обжалване на заповедта. Следователно подадената на 21.07.2023 г. жалба, от живущите на адрес гр. София, [улица] и [улица], е просрочена и като такива е процесуално недопустима. По отношение на жалбоподателката Л. П. Б. от данните по делото и при направената служебна справка се установявя, че Л. П. Б. е страна по адм.д. № 10743/2020 г. по описа на Административен съд София - град, образувано по жалби в т. число и на Л. Б. против заповед № РИВ20-РА50-4/13.10.2020 г. на главния архитект на район „Изгрев“ - Столична община, с която е разрешено изработване на ПУП-ПР за [УПИ], кв. 74,м. „Изток- Изток-2ч“. С решение постановено по делото жалбите са отхвърлени, като решението е оставено в сила с решение № 7087 от 27.06.2023 г., постановено по адм. д. № 3353/2023 г. по описа на Върховния административен съд. В мотивите и на двете съдебни решения е обсъдена процесната заповед № РД-09-50-486 от 05.08.1999 г. на главния архитект на Столична община. Следователно към момента на постановяване на решението по адм.д. № 10743/2020 г. по описа на Административен съд София град – 21.12.2022 г. оспорената заповед е била известна на жалбоподателката Л. П. Б. и същата е имала процесуална възможност да упражни правото си на жалба. Жалбата срещу заповед № РД-09-50-486 от 05.08.1999 г. на главния архитект на Столична община е депозирана на 03.08.2023 г.(след влизане в сила на решението, постановено по адм.д. №№ 10743/2020 г. по описа на Административен съд София - град ), поради което е просрочена и следователно е процесуално недопустима. Твърдението в първоинстанционната жалба на Л. Б., че заповедта не й е съобщена по реда на ГПК, не обосновава редовност на жалбата. Връчването на заповедта по реда на ГПК цели запознаване на адресата със съдържанието на административния акт и не е самоцелно. С участието на жалбоподателката по цитираното дело същата узнава за процесната заповед и нейното съдържание, но не упражнява правото си на жалба. Следователно като се произнася по просрочени жалби първоинстанционния съд постановява недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъдят Л. П. Б., С. В. Г., П. М. М., И. Г. Г., Н. И. К., В. Х. К., В. Т. П., И. Д. Д., Д. Ц. Д., И. В. Д., Т. Д. В., Е. В. Д., С. В. Д., Д. С. Б. и А. А. К. да заплатят на Столична община сумата 298 05 евро, представляваща направени по делото разноски, от които 35.79 евро заплатена държавна такса за касационното производство, 102.26 евро, юрисконсулско възнаграждение и 160 евро, заплатено възнаграждение за особен представител, както и да заплатят на С. Ф. М. и М. Т. М. сумата 1765.45 евро, представлява направени по делото разноски, от които 1533.87 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд и в касационното производство, 71.58 евро заплатени държавни такси за касационното производство и 160 евро, заплатено възнаграждение за особен представител. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,