Определение № 14 от 24.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5958/2015 г.

С молба вх. № 67 953/21.10.2021 година В. К. Г., Х. Т. Г., М. Т. Г. и А. Т. Г. са поискали да бъде освободена предоставената от Х. Т. Г., по искането му чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, за спиране на изпълнението на постановеното по делото решение № 143/23.08.2016 година, в частта му за присъдените на А. К. А. разноски, за които са били образувани изпълнително дело № 20207580400172 и изпълнително дело № 20207580400173, двете на М. О.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Пловдив, вписана под № в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители, гаранция в размер на 29 969.67 лева, внесена с вносна бележка от 06.08.2020 година. Насрещната страна по това искане А. К. А. не е подала отговор и не е изразила становище по молбата в установения за това срок. С постановеното по делото определение № 228/17.08.2020 година съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. е спрял изпълнението на постановеното по делото решение № 143/23.08.2016 година, в частта му за присъдените на А. К. А. разноски. Съдът е постановил, че тази обезпечителната мярка следва да остане до разрешаването и на въпроса по частната жалба срещу разпореждане № 1373/14.02.2020 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 954/2013 година за издаване на изпълнителен лист в полза на А. К. А. за присъдените му разноски. Това било така, защото с разпореждането бил издаден изпълнителен лист за всички разноски, които са били направени от него пред първата и пред втората инстанция и които са му били присъдени с първоинстанционното и с въззивното решение. При издаването на изпълнителния лист първоинстанционният съд не бил зачел касационното решение, с което въззивното е изменено, включително в частта по разноските. За да спре производството съдът се е позовал и на внесената от В. К. Г., Х. Т. Г., М. Т. Г. и А. Т. Г. с вносна бележка от 06.08.2020 година гаранция в размер на 29 969.67 лева. От представените от В. К. Г., Х. Т. Г., М. Т. Г. и А. Т. Г., с молба вх. № 67 953/21.10.2021 година, доказателства се установява, че горепосочените две изпълнителни дела е било прекратено с постановления на съдебния изпълнител от 28.09.2021 година, на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК. Предвид на това спорът между страните по делото за размера на дължимите на А. К. А. е приключил и същите са признати за недължими се. Предвид на това е отпаднало основанието за задържането на внесената с вносна бележка от 06.08.2020 година гаранция и същата следва да бъде освободена. Още повече, че насрещната страна по молбата за освобождаване на гаранцията А. К. А. не е направила възражения за това. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение