Определение № 2 от 24.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 227/2015 г.

Производството е по реда на чл. 48, ал. 2 ЗМТА. Образувано е по особеното искане, съдържащо се в молбата с вх. № 67/5.І.2015 г. на ищеца в пр-во по чл. 47 ЗМТА И. С. К. от Плевен, чиито предмет е спиране на изпълнението на решение /погрешно означено като „споразумение”/ от 21.VІІІ.2014 г. по арб. дело № 19884/2012 г. на софийския арбитражен съд при СППМ, с което той е бил осъден да заплати на [фирма]-София сума в размер на 213.79 лв., представляваща главница по неизплатено задължение по договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на арбитражното дело /23.ІV.2012 г./ и до окончателното й изплащане, а също и ведно със сума в размер на 50.74 лв., представляваща мораторна лихва върху същата главница за предшестващ завеждането на арб. дело периода с начална дата 6.І.2010 г. и 141.50 лв. направени от търговеца разноски в арбитражното производство. Като поддържа, че молбата му по чл. 47 ЗМТА е подадена своевременно /в пределите на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от датата 7.ХІ.2014 г., когато е получил арб. решение по пощата/, както и че по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК надлежно било внесено по специалната набирателна с/ка на ВКС равностойно на сбора от двете присъдени суми парично обезпечение, И. С. К. от [населено място] претендира това негово особено искане, залегнало в молбата му по чл. 47 ЗМТА за отмяна на горепосоченото арбитражно решение, да се уважи. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия Първо отделение, за да се произнесе по искането с правно основание по чл. 48, ал. 2 ЗМТА, съобрази следните данни по делото: Препис от постановеното на 21.VІІІ.2014 г. осъдително арбитражно решение молителят е получил по пощата на датата 7.ХІ.2014 г., а исковата му молба по чл. 47 ЗМТА е била заведена в канцеларията на ВКС на датата 5.І.2015 г. – т.е. в пределите на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА По специалната набирателна с/ка на ВКС молителят-ищец в настоящето исково пр-во по чл. 47 ЗМТА е депозирал на 21.І.2015 г. сума в размер на 264.53 лв. (двеста шестдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки) - съответна на сбора от присъдените в негова тежест с горното арбитражно решение две суми, представляващи неговия интерес от отмяна на арбитражното решение. С оглед горните констатации се налага извод, че в случая са налице условията по чл. 48, ал. 2 ЗМТА за да бъде допуснато спиране изпълнението на осъдителното арбитражно решение от 21.VІІІ.2014 г. по арб. дело № 19884/2012 г. по описа на Арбитражен съд-София Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение