Определение № 681 от 22.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2308/2023 г.

Производството е по реда чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. § 2 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по молба на „Атрон груп” ЕООД, чрез адв. Василева, с която е направено искане за изменение на решение № 9823/17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2308/2023 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. Иска се изменение на решението по отношение на размера на определеното възнаграждение за адвокат. Ответникът по молбата – директорът на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас в Агенция Митници, изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 9823/17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2308/2023 г. по описа на Върховен административен съд, състав на Първо отделение, е оставено в сила решение № 309 от 30.12.2022г., постановено по адм. д. № 247/2022 г. по описа на Административен съд - Сливен. С решението е осъдена Агенция „Митници“ да заплати на „Атрон груп” ЕООД разноски по делото в размер на 515 лв. Съдът е приел като основателно искането за присъждане на разноски на „Атрон груп” ЕООД, като е съобразил, че следва да се присъдят разноски в размер на 515 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в брой при подписване на договор за правна защита и съдействие от 17.02.2023 г., приложен на л. 31 от настоящото дело. Съдът конкретно е посочил, че в останалата част за заплатени по банков път суми в размер на 515 лева, съгласно същия договор, искането е недоказано. Представеното платежно нареждане е за сумата от 2400 лева и основание по 7 броя договори за правна защита, поради което не се установява част от тази сума да е заплатена по разглежданото производство. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай посочването в молбата в табличен вид на конкретни 7 бр. дела, заведени пред ВАС, със страна „Атрон груп” ЕООД не доказва, че част от сумата от 2400 лева е заплатена във връзка с осъществена защита по разглежданото производство. Следва да се допълни, че основанието посочено в платежното нареждане „7 броя договори за правна защита“, не може да обоснове извод, че се отнася изобщо за дела, разглеждани от ВАС. По изложените съображения, настоящият съдебен състав установява липсата на правно основание за изменение на решение № 9823/17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2308/2023 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските, което обуславя отхвърляне на молбата на „Атрон груп” ЕООД. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,