Решение № 260 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 232/2011 г.

Решение № 260 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 232/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н., чрез пълномощника им адвокат В. К. -Б., против решение № 1737 от 30.11.2010 г., постановено по гр. д. № 2600 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 1814 от 8.06.2010 г. по гр. д. № 2697/2008 г. на Районен съд-Пловдив за отхвърляне на предявения от Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н. против В. И. К. и А. И. Д. -К. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на по *ид. ч. от правото на строеж на описания апартамент и гараж. В касационната жалба се поддържа, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че правото на строеж за процесния самостоятелен обект е реализирано, въпреки, че сградата не е построена. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново за уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Ответниците по касационната жалба В. И. К. и А. И. Д. -К. не изразяват становище в настоящото производство. С определение № 300 от 11.05.2012 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите правото на строеж за построяването на отделен самостоятелен обект от сграда част ли е от правото на строеж за построяването на цялата сграда или е самостоятелно право и в кой момент правото на строеж за построяването на отделен самостоятелен обект от сграда следва да се счита за реализирано, по които е налице противоречие с Тълкувателно решение № 1/2011 от 4.05.20012 г. по т. д. № 1/2011 г., ОСГК на ВКС, т. 1. В. решение е постановено при следните факти, които не са спорни по делото: ищците, като собственици на описаното дворно място, с нотариален акт № */* г., том *, н. д. № */* г., са учредили на [фирма] право на строеж върху обекти, подробно описани, от предвидената да се построи по К. и одобрен архитектурен проект четириетажна, с партерен и мансарден етажи жилищна сграда. Правото на строеж върху сградата е прехвърлено възмездно като вместо заплащане на цена, дружеството е поело задължението да извърши изцяло със свои средства строежа на предвидената да се построи по одобрен архитектурен проект сграда и да я предаде с "Акт обр. 16" в срок от 24 месеца от датата на предаване на строителната линия с протокол. Тъй като дружеството не изпълнило в срок поетите задължения по договора, същият е развален с влязло в сила на 26.01.2007 г. съдебно решение. Ответниците са закупили правото на строеж за процесния апартамент, находящ се на втори жилищен етаж от [фирма] с нотариален акт № *, том *, н. д. № * г., като според изслушаното по делото експертно заключение сградата е в * % степен на завършеност без изградени мансарден етаж и покрив. Пловдивският окръжен съд е направил извод, че правото на строеж за самостоятелния обект, закупено от ответниците, е реализирано, след като същия е изграден в определен минимален вид на самостоятелност и без значение е, че не е осъществен грубия строеж на цялата сграда. Този извод противоречи на указанията по приложение на материалния закон в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2011 от 4.05.20012 г. по т. д. № 1/2011 г., ОСГК на ВКС, според които смисълът на понятието "упражняване на правото на строеж", употребено в чл. 67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или на съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж. В случая безспорно сградата, за която е било учредено правото на строеж, не е изградена до състояние груб строеж в срока по чл. 67 ЗС, поради което правото на строеж е погасено по давност в полза на собствениците на земята. С оглед изложеното въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи предявения отрицателен установителен иск. С оглед основателността на иска ответниците следва да възстановят направените от ищците разноски за първоинстанционното производство /в което единствено е направено искане за присъждането им/ в размер на 640 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение