Определение № 216 от 12.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 708/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. В. Ч. от [населено място] срещу определение № 545 от 12.12.2019 г. по ч. т. д. № 2597/2019 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна жалба срещу протоколно определение от 08.05.2019 г. по т. д. № 6244/2018 г. на Софийски апелативен съд. Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода за недопустимост на производството по подадената от нея частна жалба, като твърди, че първият тричленен състав на ВКС не е съобразил депозираните по делото молби, в които изрично е уточнено, че предмет на обжалване е не самото протоколно определение от 08.05.2019 г. по т. д. № 6244/2018 г., а отказът на въззивния съд за увеличаване размера на иска, както и за другите доказателствени искания по молба вх. № 9214 от 07.05.2019 г. Ответникът по частната жалба – „Ветпром” АД, [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от Е. В. Ч. частна жалба срещу постановеното от Софийски апелативен съд протоколно определение от 08.05.2019 г. по т. д. № 6244/2018 г., тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че по отношение на определението, с което се дава ход на делото по същество, каквото именно е атакуваното определение, не са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК за допустимост на инстанционния контрол. Освен това, като неоснователно е преценил твърдението на страната, че при постановения от въззивния съд отказ да бъде допуснато увеличение на иска, решението по делото няма да подлежи на касационно обжалване и това съставлява отказ от правосъдие. В тази насока касационният състав се е позовал на решение № 4 от 16.06.2009 г. по к. д. № 4/2009 г. на Конституционния съд на Република България, в което е прието, че производството по делата не е задължително триинстанционно, като е посочил, че в случая частната жалбоподателка не е била лишена от достъп до правосъдие, доколкото правните й твърдения и искането й за защита са разгледани от две съдебни инстанции. Определението е правилно. Крайният извод, до който е достигнал първият тричленен състав за недопустимост на образуваното пред него производство, е правилен и следва да бъде споделен. С атакуваното протоколно определение от съдебно заседание на 08.05.2019 г. въззивният съд, след като се е произнесъл по направените от страните искания, в т. ч. по подадената от въззивницата Е. В. Ч. молба вх. № 9214 от 07.05.2019 г., е дал ход на делото по същество. Неоснователно е твърдението на частната жалбоподателка, че с посоченото определение съдът е отказал да допусне увеличение на цената на предявения иск. В случая съдът нито се е произнесъл, нито е бил сезиран с такова искане. С молбата от 07.05.2019 г. (т. 3) ищцата е поискала единствено да й се „предостави възможност за увеличаване на размера на предявения иск”, а не е заявила искане за допускане на увеличение на цената на иска с конкретно посочени параметри на увеличението. Атакуваното протоколно определение от 08.05.20019 г., с което съдът се е произнесъл по исканията на страните и е дал ход по съществото на спора, не е сред актовете, подлежащи на самостоятелно обжалване, тъй като нито е преграждащо за по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), нито законът предвижда изрично обжалваемостта му (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК), както правилно е приел предходният тричленен състав на ВКС. Поради изложените съображения, обжалваният акт е правилен и следва да бъде потвърден. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК