Решение № 4537 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 211/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК.. Образувано е по касационна жалба на „Ди Ес Пропърти Билд“ ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, чрез адв. П. Иванов, против решение №8453 от 06.10.2025 г., постановено по адм. дело №550/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването за прогласяване нищожност на заповед № 25 ОА- 561/13.02.2025г. на кмета на Община Пловдив, с която в производство по чл.135 ЗУТ е наредено служебно изменение на ПУП-ПР, в обхват УПИ VIII-521.1439- „транспорт, обществено обслужване и озеленяване“ в кв. 98-нов /кв. 81-стар/ по плана на Централна градска част, гр.Пловдив и е оставена без разглеждане жалбата за отмяна на заповедта като незаконосъобразна поради просрочие и е прекратено производството по делото в тази част. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл.209,т.3 АПК, и се иска отмяната му със законните последици. Ответникът кмета на Община Пловдив, чрез юрк. А. Ангелов, в писмен отгоров, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди обжалваното решение като валидно, правилно и обосновано. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображенията: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на настоящия касатор срещу заповед № 25 ОА- 561/13.02.2025г. на кмета на Община Пловдив, с която е наредено служебно изменение на ПУП-ПР, в обхват УПИ VIII-521.1439- „транспорт, обществено обслужване и озеленяване“ в кв. 98-нов /кв. 81-стар/ по плана на Централна градска част, гр.Пловдив. В обжалваното решение е прието, че жалбоподателят разполага с активна процесуална легитимация по смисъла на чл.131, ал.1 и ал.2,т.1 ЗУТ като собственик на УПИ VIII-521.1439, но жалбата по отношение на оспорване законосъобразността на заповедта е просрочена, тъй като е подадена извън преклузивния 14-дневен срок /в едномесечен срок от съобщаване на заповедта по реда на чл.124б, ал.2 ЗУТ, която норма е приета като специална и дерогираща уреденият в §4,ал.2 ДР на ЗУТ ред за съобщаване/. Установено е по делото, че заповед № 25 ОА-561/13.02.2025г. на кмета на Община Пловдив е обявена на заинтересованите лица чрез поставено съобщение на таблото в сградата на Община Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 и в сградата в гр. Пловдив, пл. „Централен“ № 1, като е публикувана и обявата на интернет страницата на Община Пловдив, като обявяването на заповедта е удостоверено със снимков материал. Първоинстанционният съд е възприел като неоснователни доводите и възраженията на жалбоподателя за неизпълнение на изискванията по съобщаването на акта, поради което е изчислил срока за обжалване по чл.215, ал.4 ЗУТ от датата на публикуване /обявяване / на заповедта 13.02.2025г., и предвид факта на подаване на жалбата на 13.03.2025г. е установил недопустимост на жалбата поради просрочие в частта, с която се иска нейната отмяна като незаконосъобразна. В останалата част досежно валидността на процесната заповед съдът се е произнесъл по същество, като подробно е обосновал липсата на съществени нарушения при издаване на заповедта, които по реда на чл.146,т.1 -т.5 АПК може да доведат до най-тежкия порок на оспорената заповед – нищожност. Изложени са подробни мотиви за възприетите в трайната съдебна практика критерии за разграничение на нищожност и унищожаемост на административните актове, като са обсъдени доводите на жалбоподателя за съществени пороци във формата на решението, опорочена процедура и незаконосъобразност до степен на нетърпимост в правния мир на последиците от разрешеното изработване на проект за изменение на действащия ПУП. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, изяснената по делото фактическа обстановка и е обосновано в частта, с която е отхвърлено оспорването за валидност на заповедта. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените от издателя действие и последици. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Следователно, нищожен е само този административен акт, който поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицира като административен акт и въобще като юридически акт и се третира от правото като несъществуващ, поради което изобщо не може да породи, измени или погаси разпоредените права и задължение /последици/. Действително, както е приел и административният съд в обжалваното решение, във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който евентуално е засегнат - дали той е годен да предизвика правни последици. Както обосновано е прието в обжалваното решение, порок от категорията на изброените по-горе не се установява да е налице при издаване на процесната заповед, която още повече е за служебна разработка за изменение на действащия ПУП, а не за одобряване на проект за изменение на ПУП. С оглед на изложеното, настоящият състав намира решението в частта, с която е отхвърлено оспорването за нищожност на процесната заповед за законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Незаконосъобразно се явява решението в частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на „Ди Ес Пропърти Билд“ ЕООД срещу заповед № 25 ОА- 561/13.02.2025г. на кмета на Община Пловдив и е прекратено производството по делото. Решаващият правен извод на първоинстанционният съд за просрочие на жалбата се базира на изпълнение изискванията за съобщаване по чл.124б, ал.2 ЗУТ, без да се съобрази установената по делото липса на протоколи, удостоверяващи датата на сваляне на съобщенията, от която / следващия ден/ започва да тече 14-дневният срок за обжалване на заповедта. Трайната и безпротиворечива практика на ВАС е в смисъл, че редът за разгласяване /съобщаване/ на заповед по реда на чл.124б, ал.2 ЗУТ е специален и представлява изключение от общото правило за съобщаване на административните актове чрез нарочно писмено съобщение до страната, без обаче да се игнорират разписаните в § 4, ал. 2, изр. 2 и 3 ДР ЗУТ правила. В този смисъл не е достатъчно да се установи от административният орган само надлежното обявяване на заповедта, а следва да се удостовери и момента на сваляне на съобщенията, вкл. от интернет страницата на общината. Надлежното удостоверяване на датата на премахване на обявленията е обстоятелство от съществено значение за редовността на съобщаването на оспорената заповед, тъй като доказва действително предоставената от органа възможност на заинтересуваните лица да се уведомят за издаването й и удостоверява в какъв период от време същите са могли да се запознаят с акта. Именно от датата на сваляне на съобщението от определените за това места започва да тече 14-дневният срок за оспорване на заповедта, а не от датата на поставяне /публикуване/ на съобщенията, както неправилно е приел първоинстанционният съд. В този смисъл са нормите на § 4, ал. 2, изр. 2 и 3 ДР ЗУТ, които обратно на приетото в обжалваното решение, са приложими в хипотезата на съобщаване по чл.124б, ал.2 ЗУТ. Следователно като е приел, че жалбата е просрочена, считано от датата на обявяването й на 13.02.2025г., съдът е постановил незаконосъобразен прекратителен производството по делото съдебен акт, който подлежи на отмяна и връщане на делото в тази част за произнасяне по същество по законосъобразността на заповед № 25 ОА- 561/13.02.2025г. на кмета на Община Пловдив. В тази си част процесното решение е с характер на определение, поради което след частичната отмяна на решението в прекратителната му производството част, делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на същия съдебен състав. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,