Определение № 239 от 15.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2018 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 201/06.01.2020 година, в частта му за разноските, като съдът се произнесе по дължимите се пред въззивния съд разноски, с оглед на крайния изход на спора. Молбата за това е подадена от П. Г. П. и е с вх. № 121/08.01.2020 година, с оглед на което е спазен предвидения в разпоредбата на чл. 248 от ГПК и молбата следва да бъде разгледана. Ответникът по молбата М. П. К. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й. С постановеното по делото решение № 201/06.01.2020 година съдът е отменил решение № 2667/30.04.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, постановено по гр. д. № 16 487/2017 година в частта му, с която П. Г. П. и Д. Б. Ч. са осъдени да заплатят на М. П. К. сумата от 4500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от воденото срещу него н. ч. х. д. № 13 441/2007 година по описа на Софийския районен съд, наказателно отделение, 111-ти състав, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 19.03.2007 година до окончателното плащане, а на адвокат Г. А. С. от САК сумата от 545.00 лева, представляваща възнаграждение по чл. 38 от ЗА, за безплатно представителство на М. П. К. пред първата инстанция, като е постановил ново, с което е отхвърлил предявения от К. иск по чл. 45, ал. 1 от ГПК. С решение № 2667/30.04.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, постановено по гр. д. № 16 487/2017 година П. Г. П. и М. П. К. са били осъдени да заплатят солидарно на М. П. К. сумата от 617.00 лева, представляваща направени от него разноски за първата и за въззивната инстанция, като основанието за присъждане на сумата е чл. 78, ал. 1 от ГПК. След отмяната на въззивното решение и отхвърлянето на предявения от М. П. К. срещу П. Г. П. и Д. Б. Ч. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ГПК основанието за присъждане на тези разноски е отпаднало и те не се дължат. В диспозитива на постановеното по делото решение № 201/06.01.2020 година обаче съдът е пропуснал да се произнесе по отношение на дължимостта на тези разноски. С оглед на това молбата е основателна, поради което решение № 2667/30.04.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, постановено по гр. д. № 16 487/2017 година трябва да бъде отменено в частта му, с която П. Г. П. и Д. Б. Ч. са осъдени солидарно да заплатят на М. П. К. сумата от 617.00 лева, представляваща направени от него разноски за първата и за въззивната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение