Определение № 60118 от 18.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 231/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на ЕТ „ВАИК – В. К.„ с искане, по реда на чл.248 ГПК да бъде изменено решение № 92/26.03.2021 г. по т.д.№ 231/2019 г. на настоящия състав на ВКС,в частта за разноските, като в полза на молителя бъдат присъдени допълнително 723 лева – разноски за въззивна инстанция или общата сума на присъдени разноски за същата инстанция да бъде коригирана на 1446 лева. Иска се присъждане допълнително и на 240 лева, понесени от страната разноски за касационна инстанция, съобразно две платежни нареждания за внесени държавни такси от съответно 30 лв. и 180 лв., съответно формиращи обща сума от 210 лева. Като не оспорва размера на общо договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция - 2 410 лева, но дължимо за защита както срещу предявените от ищеца В. А. искове, така и за защитата по предявените от ЕТ „ВАИК - В. К. „ насрещни искове - общо 10, според страната – молителят счита, че следва да му бъдат присъдени разноски за успешната защита срещу 6 на брой искове на ищеца или сумата от 1446 лева, получена като 2 410 се подели на 10 и припадащата се за една претенция сума на заплатено адвокатско възнаграждение от 241 лева се умножи по 6. Ответната страна - В. А. – оспорва основателността на молбата. Счита, че правилно с касационното решение отговорността за присъдените разноски във въззивна инстанция е съобразена с обхвата на допуснатото касационно обжалване - само по предявени от В. А. 4 иска, приключило с позитивен за ЕТ „ ВАИК В. К. „ резултат, предвид отхвърлянето им. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е подадена в срока по чл.248 ГПК, от легитимирана за това страна. Молбата е частично основателна. Касационното обжалване е допуснато само в частта, в която с въззивното решение са били уважени предявени от В. А. против ЕТ „ ВАИК – В. К. „ четири обективно съединени иска, както следва: 1/ за признаване за установено, на основание чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП, нарушение на произтичащо от сценарий авторско право на В. А. върху филма „Момчето пред прозореца„,, с режисьори В. А. и П. П. и продуцент ЕТ „ ВАИК - В. К. „, извършено от ЕТ „ВАИК – В. К. „; 2/ за осъждане ЕТ „ ВАИК – В. К. „, на основание чл.95б ал.1 т.2 ЗАПСП, да преустанови неправомерното използване, без съгласието на В. А., в качеството на сценарист, на филма „Момчето пред прозореца„, с режисьори В. А. и П. П. и продуцент ЕТ„ ВАИК – В. К.„ и 3/ за осъждане ЕТ „ВАИК – В. К.„ да заплати на В. А., на основание чл.95 ЗАПСП обезщетения за претърпени от нарушението неимуществени и имуществени вреди, в размер от по 2 500 лева всяко / два самостоятелни иска за различни по съдържание вреди / и вместо това исковете са отхвърлени. Настоящият състав се е мотивирал с това, че доколкото въззивното решение по насрещните искове на ответника не е допуснато до касационно обжалване, но същият не е депозирал молба за изменение на въззивното решение, в частта за разноските, припадащи се на тази част от предмета на въззивното обжалване, по реда на чл.248 ГПК, присъждането на разноски за въззивна инстанция в касационното решение следва да се съобрази и определи само съобразно изхода по претенциите, предмет на касационното обжалване или само с оглед позитивния за ответника резултат от отхвърлянето на четирите, посочени по-горе, обективно съединени иска. Тези си съображения настоящият състав поддържа и към момента. При недопускане на касационното обжалване в една част от въззивното решение, същото, относно възмездяването на разноски, припадащи се на недопуснатата до обжалване и съответно влязла в сила част от въззивното решение, подлежи на коригиране само по реда на чл.248 ГПК, ако такава молба, самостоятелно и наред с касационната жалба, е била предявена. В такава хипотеза присъждането се съобразява с правния резултат постигнат във въззивна инстанция. Предявените общо първоначални и насрещни претенции са 8, а не 10, поради което общо договореното от ответника адвокатско възнаграждение от 2 410 лева се поделя в размер от по 301,25 лева за защита по всеки иск. За отхвърлените в касационна инстанция 4 иска на В. А., в полза на ответника, с оглед промяната в правния резултат - в негова полза, се дължат 1 205 лева / 301,25 х 4 /. Следователно, определената сума от 723 лева / очевидно с оглед неправилното съобразяване на исковете за обезщетяване на вреди като един, вместо два – за обезщетяване на имуществени и съответно на неимуществени вреди / се явява неправилна и следва да се измени, с присъждането на общо 1205 лева разноски за въззивна инстанция. Основателна е молбата и в частта, досежно дължими за касационна инстанция разноски. Присъждайки сума в общ размер от 1 204,99 лева за касационна инстанция, настоящият състав очевидно е изхождал от подвеждащото й упоменаване, като сборна за всички разноски / от платени държавни такси в общ размер от 210 лева и платено адвокатско възнаграждение от 1204,99 лева / в представения от самата страна списък. Доколкото грешката в пресмятането е била установима от съдържанието на самия списък, настоящият състав намира, че дължи изменение на постановения диспозитив, с присъждане на допълнителни разноски от 210 лева за касационна инстанция - платени държавни такси за касационно обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение