Решение № 12512 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4383/2015 г.

Решение № 12512 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4383/2015 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Общински съвет - гр. Севлиево, чрез адвокат Николай Шопов срещу решение № 19 от 9.03.2015 г., постановено по адм. д. № 16/2015 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е прогласено за нищожно решение № 259 от 16.12.2014 на Общински съвет - Севлиево, с което е дадено съгласие за ползване на временен безлихвен заем от сметка за чужди средства на община Севлиево за мостови плащания по проекти, финансирани от Европейския съюз и е утвърден максимален размер на заема от 500 000 лева, като срокът за ползване и погасяване на временния безлихвен заем от сметката за чужди средства на община Севлиево да бъде до 31.03.2015 г. В касационната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от касационния съд да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез адвокат Шопов поддържа жалбата, не сочи нови доказателства. Ответникът - районен прокурор при Районна прокуратура гр. Севлиево не се представлява и не изразява становището си по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано становище, съгласно което намира решението за правилно, не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Габрово е обявил за нищожно решение № 259 от 16.12.2014 на Общински съвет - Севлиево, с което общинският съвет е дал съгласието си за ползване на временен безлихвен заем от сметка за чужди средства на община Севлиево за мостови плащания по проекти, финансирани от ЕС; утвърдил е максимален размер на заема от 500 000 лева и е дал съгласие срокът за ползване и погасяване на временния безлихвен заем от сметката за чужди средства на община Севлиево да бъде до 31.03.2015 г. Съдът е установил от фактическа страна, че е свикано заседание на Общинския съвет на 16.12.2014 г. и като точка 1.4 от дневния ред е вписано предложението на кмета на община Севлиево за ползване на безлихвен заем от сметка за чужди средства на Общината. Предложението е разгледано на заседание на постоянната комисия по "Бюджет, финанси и стопански дейности" и е взето протестираното решение с пълно мнозинство. Съдът е обявил за нищожно протестираното решение, че като е приел, че Общинският съвет е нарушил материалния закон, излизайки извън своята материална компетентност. Като правно основание за приетото решение е посочен чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, съгласно който Общинския съвет приема и изменя годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му. Сред изброените правомощия не са включени и такива по Закона за публичните финанси /ЗПФ/, конкретно за опериране и разходване на средствата от сметка за чужди средства. Съгласно § 1, т. 42 ДР ЗПФ "Чужди средства" са съдебните гаранции, гаранциите за обезпечаване на временен внос, депозитите за участие в конкурси и търгове, други гаранции, депозити и средства, временно съхранявани от бюджетната организация за сметка на други лица, включително събиране, разходване или временно съхраняване на средства за сметка на бюджети или на сметки за средства от Европейския съюз. Освен това, тези средства на основание чл. 145 ЗПФ не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети, включени в консолидираната фискална програма. В глава дванадесета на ЗПФ, който е специален по отношение ЗМСМА са регламентирани реда, условията, предпоставките за опериране със сметките за чужди средства, както и контролът върху тях. Освен, че изрично е посочено, че средствата по тези сметки не се включват в общинския бюджет, не са предоставени законови правомощия на Общинския съвет, като орган на местното самоуправление и местната администрация да предоставя заем за сметка на чуждите средства за други дейности, независимо, че са в рамките на бюджета на един и същ субект именно, защото средствата в сметка за чужди средства не е част от бюджета на Общината. Общински съвет - Севлиево е взел решение извън своите правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, съответно при липса на правно основание, което да обоснове неговата компетентност. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е отговорил със своя съдебен акт на всяко едно от направените възражения, изяснил е обстоятелствата по делото и е изложил правните си изводи в пълно съответствие с установеното. Не е допуснато и нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с участието на прокурор от РП. Относно доводите за характера на протестирания акт, за първи път с касационната жалба пълномощникът на Общинския съвет е изложил съображения, че представлявал вътрешнослужебен акт, който не подлежи на оспорване и протестиране. Тези доводи, освен че са неоснователни и противоречат на казаното от адвокат Шопов пред първоинстанционният съд, че става дума за акт по чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, който подлежи на оспорване и протестиране, съгласно тълкувателно решение на ВАС. Наведените с касационната жалба доводи са защитна теза, която не е подкрепена от фактите по делото и е оборена от правните изводи на административния съд, които изцяло се споделят от този касационен състав. Решението на Административен съд - Габрово е правилно и законосъобразно, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби и е обосновано. Не се установи, при постановяването, му да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При този изход на делото и след като ответникът не е направил своевременно искане за разноски и не е представил списък за направени такива, съдът не следва да присъди съдебни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд