Определение № 4396 от 16.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3470/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. Ф. Ф., чрез адв. С., против определение № 1793 от 22.06.2026 г. по ч. гр. д. № 1123/2026 г. на Окръжен съд – Бургас. С него след отмяна на определение № 890 от 17.02.2026 г. по гр. д. № 566/2026 г. на Районен съд – Бургас, с което е допуснато обезпечение на предявения от Н. Ф. Ф. иск против Д. К. С., за заплащане на сумата от 5000 евро, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие нанесените от ответника клеветнически изявления, причинени му от публикацията на последния от 06.06.2024 г. в електронния сайт www.bird.bg, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в изрично посочени банки, е оставена без уважение молбата на Н. Ф. Ф. по чл. 389 ГПК. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение с искане да бъде отменено. Ответникът по жалба Д. К. С., чрез адв. И. - С. с отговора в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК я счита за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при служебна проверка за допустимост на настоящото производство, приема следното: Частната касационна жалба е подадена против определение на въззивен съд, което не подлежи на инстанционен контрол. Същата е с недопустим предмет и не следва да се разглежда по същество. Определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Върховният касационен съд се произнася по частни жалби срещу определения по обезпечение на иска само в случаите, когато въззивният съд се е произнесъл за първи път по искане за допускане на обезпечение или когато след отмяна на първоинстанционното определение е допуснал обезпечението. В случая се атакува въззивно определение, с което е отменено допуснато от първа инстанция обезпечение и е оставена без уважение молба по чл. 389 ГПК, поради което същото не попада в очертаната по – горе хипотеза и приложими са постановките на ТР № 1 от 21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Затова като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение, частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС по сходни казуси – определение № 4411 от 03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2877/2024 г. на III г.о., определение № 128 от 05.04.2021 г. по ч. гр. д. № 886/2021 г. на III г.о., определение № 1742 от 02.04.2026 г. по ч. гр. д. № 1117/2026 г. на IV г.о., определение № 327 от 28.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2007/2013 г. на IV г.о. и др. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,